Но не уби ли Сенжин и нейното бъдеще, когато умъртви Хейжи?
„Гири“.
Жената-демон.
Шизей се изправи, чаршафите се плъзнаха надолу и се увиха около глезените й. Гласовете зад стената изчезнаха.
Паякът се раздвижи.
Когато Сенжин се добра отново до стаята с рисунки вместо прозорци, Джъстин вече не беше там. Празният диван подигравателно зееше срещу него от средата на тихото помещение. Изтръгнатите от стената кабели на тонколоните се извиваха върху тъмните шарки на персийския килим като змийчета с медни езичета.
Сенжин стисна главата си с длани, усети топлината на кръвта в жилите си, чу ускорения ритъм на сърцето си. Приближи се до дивана и се наведе. Ясно долови аромата от тялото на Джъстин, мястото дори не беше изстинало. Отвори гърдите си и позволи на тези неща да попият в тялото му. Така някога бе попивал шепота на Марико, така бе подхранил душата си. Но това не беше достатъчно. Може би, ако Джъстин беше все още тук, нейният шепот би му помогнал да избегне последната и решителна конфронтация с Никълъс Линеър. Може би.
А сега ще трябва да възбуди нежната мембрана на „кокоро“. Ще трябва да започне медитацията без подкрепата на ритуала, който придава огромна сила на монотонните му псалми.
Сенжин концентрира мислите си върху „кокоро“ и започна. Миг по-късно пулсът му рязко спадна, сигналите от нервните му клетки се притъпиха и болката изчезна. След няколко секунди раните му престанаха да кървят и върху тях започна да се оформя тънка коричка.
Привел в действие оздравителния процес, той усети как силата му започва да се връща, изпращана на тласъци от „кокоро“ — същността на всичко важно в този свят.
Процесът още не беше приключил, когато очите му широко се разтвориха. Шизей!
Тя беше тук! Тя беше чула как я зове душата му!
Кони Танака приклекна, лицето му се отрази в стотици и хиляди строшени късчета огледало. Между тях имаше тъмни ивици.
— Виждам кръвта му — каза той. — Значи така става, когато седмица спатия се превръща в асо пика.
Облегнат на стената до входа, Никълъс поклати глава:
— Не е достатъчно. — Цялото тяло го болеше, но психологическата битка го беше изтощила далеч повече от физическата. — Джъстин добре ли е?
— Извадих я навреме от стаята — кимна Кони. — Всичко е наред.
— Но той все пак успя да измъкне от нея повече, отколкото предполагах — горчиво рече Никълъс. — Дадох му прекалено много време. Рискът беше огромен, но трябваше да го подложим на влиянието на записа. Имах нужда от това време и той ми го предостави…
— Изглежда наистина му повлия — отвърна Кони. — Както се надяваше ти.
— Но сега знае къде се намират останалите изумруди на Со Пенг — въздъхна Никълъс и опря глава в стената. — Което означава, че не трябва да го изпускам!
Кони погледна приятеля си, сведе очи към стотиците огледални фрагменти, отразяващи части от лицето му, и тихо каза:
— Мисля, че изобщо не си имал подобно намерение.
— Прав си, разбира се — кимна Никълъс. — Просто не исках да пропусна шанса, ако имаше някаква възможност за друг изход. Сега вече зная, че трябва да го убия. Или той да убие мен.
— Боли ли те?
— Ще се оправя — намръщи се Никълъс и хвърли поглед нагоре към стълбището, което тънеше в тишина. — Какво ли прави там горе? — Но вече знаеше отговора на този въпрос, тъй като до душата му се докосваше мрачното трептене на „кокоро“. Ставаше му все по-ясно, че с него е свършено. Опитът му с мембраната на танжин беше толкова незначителен, че Сенжин несъмнено щеше да го победи. За Никълъс „кокоро“ беше като минно поле, трябваше да го избягва на всяка цена. Не може да няма и друг изход, тръсна глава той.
— Окей — потърка длани Кони. — Какво предвижда план Б?
Никълъс му отправи бледа усмивка.
— Няма план Б — рече той. — Идеите ми се изчерпаха. Този мръсник няма да се предаде, а аз едва ли ще успея да го спра!
— Трябва да си починеш — каза Кони.
— Пипне ли ме онзи, ще имам възможност за вечна почивка — отвърна Никълъс.
Кони се приближи и му подаде чаша студен чай.
— Докато вие двамата се опитвахте да ми разрушите къщата, аз проведох един телефонен разговор с Танцан Нанги — съобщи той. — Обади се от Токио и каза, че нещата започват да се изясняват.
Допълни чашата на Никълъс и мълчаливо го загледа как пие. Нямаше смисъл да му обяснява какви билки беше добавил в чая. Те щяха да влеят нова сила в тялото му, а едновременно с това щяха да забавят обмяната на веществата, улеснявайки по този начин мисловните процеси и формулирането на нова стратегия. Съвсем скоро щеше да почувства тяхното въздействие.
— Първата новина е, че Кусунда Икуза е мъртъв — започна след паузата той. — Втората — че са открили записа на Плъха, който е бил по следите на Икуза, Килан Ороши и някакъв гений, когото наричат Негодника. Именно този Негодник е изобретил страхотен вирус, който се слива и храни от всяка защитна програма, независимо от нейната сложност. Вместо да унищожава секретната информация, той действа като предавател и всички данни се прехвърлят в компютъра на господаря му.