— Разбрах, че вие с Нанги сте стигнали до заключението, че „Нами“ иска участие в „Сато“ заради новия компютърен чип Сфинкс T-PRAM. Но на практика нещата са се оказали други — главната цел на „Нами“ е проникване в проекта „Кошер“, а чипът е само претекст. „Сато Интернешънъл“ и „Томкин Индъстриз“ са подписали договор с „Хайротек Инк“ за производство на компоненти, които ще бъдат използвани в американския проект „Кошер“. Според Негодника, неговият вирус РИНРИС щял да бъде внедрен именно в тези компоненти и затова „Сато“ трябвало да мине в ръцете на „Нами“. Там вирусът щял да играе ролята на бомба с часовников механизъм, която може да бъде извадена от латентното си състояние чрез изпращането на особени на пръв поглед съвсем невинен сигнал. Едва тогава РИНРИС ще се активира и ще започне да захранва „Нами“ със свръхсекретната информация на „Кошера“.
— Мили Боже! — втренчено го погледна Никълъс. — С новите компютри от типа „Кошер“ ще бъдат оборудвани всички правителствени институции на Съединените щати! Пентагонът, Съветът за национална сигурност, ЦРУ, Държавният департамент, ФБР… Всички! А това означава, че „Нами“ ще знае всеки ход ма американското правителство!
— Не е лошо като идея, а? — мрачно се усмихна Кони. — Съвършеният шпионин, който никога не може да бъде разкрит. И сигурността на Щатите хвръква по дяволите! — Отпи глътка чай от собствената си чаша и добави: — Но сега ще чуеш и най-важното… „Нами“ е прибегнала до услугите на двама души за реализацията на своите планове. Единият в момента е горе и вероятно вече е оплескал дивана ми с кръв. Задачата му е била да те отстрани окончателно, за да не попречиш по някакъв начин на плановете им. „Нами“ се тресе от страх пред твоите способности.
— Другият разплита кълбото от обратната страна… И знаеш ли кой е той? Сестрата близначка на тоя мръсник горе! Казва се Шизей и е била изпратена в Щатите със задачата да се сближи със сенатора Брандинг, който е автор на проекта „Кошер“ и негов вносител в Сената и Конгреса.
— Това обяснява много неща — замислено кимна Никълъс. — Всъщност обяснява всичко, с изключение на една малка загадка — защо Сенжин не ме ликвидира още при първата ни среща. След като „Нами“ го е наела със задачата да ме отстрани, защо той не го стори, когато имаше възможност?
Ако умреш сега, смъртта ти ще бъде твърде лека и нищо няма да разбереш. Това бяха думите на Сенжин в кабинета на доктор Ханами. Какво да разбере? Никълъс беше сигурен само в едно — Сенжин имаше и лични мотиви да иска смъртта му. Но той не беше го виждал никога в живота си, преди да се сблъска с него в кабинета на доктора.
Никълъс затъна в загадката, душата му бавно се отвори за могъщото сияние на „Гецумей но мичи“. Започна да обмисля стратегията на Сенжин. Първо го бе превърнал в широ нинджа, използвайки хирургическите способности на доктор Ханами, за да проникне до определени центрове на мозъка му. После бе ликвидирал доктор Муку, чийто психиатричен опит вероятно му е помогнал да отгатне какво е сторил Сенжин с мозъка на Никълъс. А накрая убива и Киоки — танжина, който единствен е бил в състояние да помогне на противника му.
Но нито едно от тези действия не се връзваше с действията на независим нинджа, нает да убие опасен враг, който заплашва успеха на най-сложната шпионска операция в историята на човечеството. Тази стратегия по-скоро принадлежеше на човек, който е тласкан от огромна омраза, на човек, който иска да осакати обекта на тази омраза със садистична жестокост, а едва след това да го унищожи.
Никълъс неволно отправи безмълвна молитва към боговете, които го бяха насочили към Канзацу. Съдбата му беше направила безценен дар, просто защото Сенжин не е знаел за съществуването на брата на Киоки, оттеглил се в уединение сред непристъпните планини в подножието на Черния жандарм.
Но стратегията на Сенжин не се изчерпваше единствено с унищожението на Никълъс. Тя включваше и обсебването на магическите изумруди на Со Пенг. Дали те са връзката между нас, запита се Никълъс. Изведнъж много му се прииска да знае повече за своя дядо.
Почувства докосването на Кони върху рамото си и отвори очи.