Есента не бързаше, да встъпи в правата си над Вашингтон. Листата на вишни и чинари — сочнозелени и блестящи в началото на лятото, сега висяха повехнали и неподвижни в нагорещения застинал въздух. Водите на Потомак бяха гладки и неподвижни, замрели като гъсто желе под покривалото на потискащата октомврийска влага.
Законопроектът АСКП на Котън Брандинг бе приет от двете камари на Сената с огромно мнозинство, политическите сили се споразумяха компютрите от поколението „Кошер“ да бъдат подложени на сложни изпитания й след тяхното приключване (което щеше да отнеме около две години) с тях да бъдат оборудвани всички правителствени институции.
Популярността на Брандинг нарасна рязко в цялата страна. Най-гледаните телевизионни предавания му предоставяха охотно своите минути в националния ефир, а той, от своя страна, отлично се възползваше от новите възможности. Появи се в предаването „Среща с пресата“, веднага след това и в „С лице към нацията“. Си Ен Ен предложи биографичен репортаж за него на милионите си зрители, появата му във „Фронтова линия“ също бе белязана от знака на успеха.
Сватбата му с Шизей бе на открито, пред Мемориала на Линкълн. Самият избор на мястото за церемонията вече беше сензация, плъзнаха най-различни слухове и догадки. Защо един сенатор от Ню Йорк се жени в столицата? Не е ли това явен политически намек?
Отразяването на събитията беше наистина безпрецедентно. То се превърна във водеща новина на всички телевизионни компании, камерите следяха отблизо стотиците гости, които се веселяха сред пукота на тапи от шампанско под брезентовите ярко оцветени навеси.
„Форбс“ и „Форчън“ водеха истинска война за правата върху ексклузивно интервю с Брандинг, „Нюзуик“ постави младоженците на корицата си, а надписът отдолу гласеше:
ЗЛАТНАТА ДВОЙКА
Списание „Пийпъл“ пък успя да ги заснеме в момента на ритуалната целувка след бракосъчетанието и под нея постави многозначителния въпрос:
НОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ?
Изданието на „Тайм“ от същата седмица ги нарече „Новите глобални кралски величия“.
Шизей подаде молба за американско гражданство и месец по-късно (не без помощта на Брандинг, който дърпаше конците на голяма част от дейността на Имиграционната служба) тя даде клетва за вярност към новото си отечество в компанията на още десетина имигранти от различни страни. Церемонията, която също бе отразена широко в пресата, я развълнува далеч повече, отколкото си беше представяла.
През същия този душен октомври стана ясно и още нещо — Брандинг ще бъде сигурен кандидат на своята партия за президентските избори и след две години вероятно именно той ще се ползва от услугите на „Кошера“, инсталиран в Овалния кабинет.
В следобеда на неделния ден Брандинг и Шизей най-сетне останаха сами. Беше дълъг и горещ ден, слънцето проникваше през полуспуснатите капаци на прозорците и огряваше голите им тела. Те се любеха, после се отпускаха да починат. След кратка дрямка отново преплитаха телата си — топли, влажни от пот, ненаситни…
Най-сетне Шизей се надигна и тръгна към банята. Имаше чувството, че мехурът й ще се пръсне. През отворената врата се виждаше стаята, която бяха превърнали в кабинет за нея. Вниманието й бе привлечено от червената светлина върху екрана на компютъра и тя се насочи натам. Модемът беше изпратил своето послание.
Изпълнена от любопитство, Шизей натисна един клавиш и посланието се появи на екрана.
Отпусна се на стола, ледена ръка сграбчи гърлото й. На екрана се беше появила извиващата се като змия структура на вируса РИНРИС. Но този път тя не беше латентна и неподвижна, усъвършенстванията бяха дали своя резултат. Информацията течеше в неспирен поток, скоростта й видимо се увеличаваше.
След миг на екрана се появи последният ред на посланието, червената светлина отново замига.
РИНРИС перфектен. Готов за незабавно въвеждане.
Шизей протегна ръка и изчисти екрана.
Но новият РИНРИС вече беше съхранен в паметта на компютъра й, свит като смъртоносен ген в стъклена епруветка. Тих и могъщ, търпелив като бог, той чакаше своя час.