Ето това е историята. Тази есен историческото гробище на Роринг Форк беше изровено заради предстоящото строителство. Всички останки сега се съхраняват в стар хангар за оборудване високо горе до пистите за ски, докато всички спорят какво да се прави с тях. Сто и петдесет ковчега, осем от тях принадлежат на миньорите, убити от мечката. (Останалите три или са изгубени, или не са изкопани.)
Това ми подсказа заглавието на тезата:
„Обстоен анализ на предсмъртните травми по скелетите на осем миньори от историческо гробище в Колорадо, убити от гризли".
Никога не е провеждано изследване на предсмъртните травми по човешки кости, причинени от голям хищник. Никога! Нали разбираш, не се случва често хора да бъдат изядени от животно. Моето изследване ще бъде първото!
Моят научен ръководител, проф. Грег Карбоне, отхвърли първите ми две предложения за теми. Радвам се, че копелето го направи - извини ме за грубия език. Щеше да отхвърли и тази тема поради причини, с които не искам да ти досаждам, но аз реших да постъпя като теб. Докопах с потните си ръце личното досие на Карбоне. Знаех си, че е прекалено съвършен, за да е истински. Преди няколко години се е чукал с второкурсничка от една от неговите групи и бил достатъчно глупав да я скъса, след като тя го отсвирила. Затова тя се оплакала, но не заради секса, а от лошата оценка. Никакъв закон не бил нарушен (момичето било на двайсет), обаче лайнарят ѝ написал тройка вместо шестицата, която заслужавала. Нещата били сметени под килима: момичето си получило шестицата и му „възстановили“ годишната такса - без съмнение, за да му платят, без да го нарекат така.
В днешно време можеш да намериш всеки, така че я открих и ѝ се обадих. Казва се Моли Дентън и сега е полицай в Уорчестър, Масачузетс. Награждаван лейтенант в отдел „Убийства” - направо да не повярваш. Боже, с какъв кеф ми даде информация за удар под пояса срещу моя научен ръководител! И така отидох на срещата с Карбоне въоръжена с атомна бомба - просто за всеки случай.
Ще ми се да беше ни видял. Беше направо прекрасно. Преди изобщо да започна да излагам новата си идея за теза, му споменах любезно и учтиво, че имаме обща позната - Моли Дентън. И му се усмихнах мазно и широко, за да съм сигурна, че ме е разбрал правилно. Той пребледня. Нямаше търпение да смени темата, да се върнем отново на моята теза, искаше да чуе всичко за нея. Изслуша ме внимателно, веднага даде съгласието си - това било най-удивителното предложение за теза, което бил чувал от години. Обеща, че лично ще се заеме да я прокара през факултетския съвет. После - и това е най-хубавото - предложи да замина „колкото може по-скоро за Роринг Форк“. Направо щеше да се разтопи.
Току-що започна зимната ваканция и след два дни заминавам за Роринг Форк! Пожелай ми успех. Ако имаш желание, можеш да ми пишеш чрез твоя приятел Проктър, на когото ще пратя адреса си веднага, щом го науча.
П.П. Едва не забравих да ти кажа едно от най-хубавите неща в идеята ми за теза. Невероятно, но за пръв път научих за мечката и убитите миньори от дневника на Артър Конан Дойл! Дойл е чул историята не от кого да е, а от Оскар Уайлд по време на вечеря в Лондон през 1889 г. Изглежда Уайлд е колекционирал истории на ужасите - тази научил по време на лекционна обиколка из Америка.
Прислужникът, застанал в сенките, наблюдаваше как неговият странен работодател прочете писмото. Дългите бели пръсти изведнъж провиснаха и писмото се плъзна на масата като захвърлено. Когато ръката се протегна да вдигне чашата с пастис, вечерният бриз нежно подхвана листата, прехвърли ги през перилата на балкона и ги понесе над короните на лимоновите дървета. След това полетяха в синьото небе, помахваха и се въртяха безцелно, докато изчезнаха от поглед - незабелязани, невидени и напълно пренебрегнати от бледия човек в черен костюм, седнал на самотния балкон високо над морето.
1 Едмънд Спенсър - английски поет, чиято поема „Кралицата на феите“, посветена на Елизабет I, остава недовършена. - Б. пр.
2 Шарл-Луи Ханон - френски композитор и педагог. Автор на прочута книга с упражнения за пиано. - Б. пр.
4
Полицейското управление на Роринг Форк се намираше в стара сграда от червени тухли в класическия за Дивия запад викториански стил и беше изключително живописна. Издигаше се сред зелен парк на фона на величествените снежни върхове. Пред нея се извисяваше високата три метра и половина статуя на богинята на правосъдието Юстиция. Беше покрита със сняг и странното бе, че не носеше традиционната превръзка на очите.