След това се прибрахме в „Плау“, където Холмс се задоволи да разпитва клиентите за мнението им за вълка и убийствата. Всички, с които разговаряхме, бяха настръхнали заради случилото се. Някои, докато вдигаха халбите, правеха смели изявления как ще вземат пушките си и някой ден сами ще излязат на лов. Мнозинството обаче беше доволно да остави младия господар Аспърн сам да проследи звяра и изразяваше голямо възхищение за куража му.
Имаше само две различни мнения. Едното беше на местния бакалин, който твърдо вярваше, че убийствата са дело на глутница диви кучета, които живеят дълбоко в гората Килдър. Другото беше на самия кръчмар, който ни каза, че втората жертва - горкият естественик от Оксфорд - бил казал направо, че животното, което е извършило това безчинство, не е вълк.
- Не е вълк? - остро повтори Холмс. - Обяснете ни, моля, на каква начетеност дължим това недвусмислено изявление?
- Не мога да кажа със сигурност, сър. Мъжът каза, че според него вълците у нас отдавна са изчезнали.
- Това едва ли бих могъл да нарека емпиричен довод - вметнах аз.
Холмс изгледа кръчмаря с ожесточение.
- И с какъв звяр замени добрият стар естественик вълка от гората Килдър?
- Не зная, сър. Той не каза нищо друго. - Мъжът се зае отново с лъскане на чашите.
Като изключим разговора с полицая, денят се оказа твърде безплоден за нашето разследване. По време на вечерята Холмс беше неразговорлив и скоро се оттегли с неудовлетворение, изписано по лицето му.
Обаче рано на следващата сутрин, още преди да се е съмнало, бях събуден от какофония от различни гласове под моя прозорец. Погледнах часовника си и видях, че едва минава шест. Облякох се бързо и слязох долу. Група хора се беше събрала на главната улица и всички говореха и оживено жестикулираха. Холмс вече беше там и щом ме видя да излизам от странноприемницата, бързо закрачи към мен.
- Трябва да побързаме - каза той. - Отново са видели вълка.
- Къде?
- На същото място. Между тресавището и края на гората. Хайде, Уотсън, много е важно ние да бъдем първи на мястото. Носиш ли своя „Уебли №2“3?
Потупах десния джоб на жилетката си.
- Тогава да вървим колкото може по-бързо. Този пистолет може и да не успее да убие вълк, но поне ще го прогони.
Наехме същия файтон с мрачния кочияш, който ни беше докарал, и напуснахме града с лек галоп. Холмс караше мъжа да бърза с рязък глас. Докато навлизахме в голата пустош, той ми разказа, че вече бил разговарял с очевидеца, предизвикал тази суматоха: възрастна жена, съпруга на аптекаря, която била навън да бере подправки и билки. Не могла да добави нищо съществено към думите на двамата други очевидци, като изключим потвърждението за големината на звяра и кичура бяла козина на темето му.
- Страхуваш се... - започнах аз.
- Страхувам се от най-лошото.
Когато стигнахме до мястото, Холмс нареди на кочияша да чака и без да се бави и секунда, скочи от файтона и закрачи между покрилите земята острица и къпини. От лявата ни страна се простираше тресавището, а от дясната - черните очертания на гората Килдър. Растителността беше влажна, покрита със студена утринна роса. По земята още имаше петна сняг. Преди да изминем и десет метра, обувките и панталоните ми бяха вир-вода. Холмс беше вече далеч пред мен, подскачайки напред като обсебен. Докато го гледах, той се спря на върха на малко възвишение, извика от изненада и рязко коленичи. Докато крачех към него с готов за стрелба пистолет, успях да различа онова, което беше открил. Сред блатната трева лежеше труп. До границата на гората нямаше и двайсет метра. До тялото лежеше военна пушка, вероятно „Мартини-Хенри“ модел IV. Лесно разпознах шлифера и кожените гамаши, сега разкъсани по най-див начин. Беше полицай Фрейзър или по-точно онова, което беше останало от бедния човек.
- Уотсън - каза Холмс със заповеднически тон, - нищо не пипай. Но ще ти бъда благодарен да споделиш с мен мнението си от визуалния оглед само за медицинското състояние на този човек.
- Очевидно е бил нахапан - отговорих аз, докато оглеждах безжизненото тяло - от голямо и зло създание.
- Вълк?
- Струва ми се най-вероятно.
Холмс започна строго да ме разпитва.
- Виждаш ли някакви специфични и различими белези? Например от кучешки зъби или нокти?
- Трудно е да се каже. Яростта на нападението, разрушенията по тялото правят търсенето на специфични следи трудно.
- Липсват ли части от тялото?