Аз огледах трупа отново. Въпреки медицинското ми образование тази процедура ми се струваше най-противното занимание. Бях виждал повече от един път местни жители в Индия разкъсани от тигри, но нищо не се доближаваше до свирепостта, чиято жертва беше станал полицай Фрейзър.
- Да - потвърдих най-накрая. - Да, мисля, че някои липсват.
- Съвместими ли са с описанието на втората жертва, естественика?
- Не, не. Бих казал, че това нападение е било по-разрушително в това отношение.
Холлдс киллна.
- Уотсън, нали виждаш? Случилото се с лъвовете стръвници от Тсаво се повтаря. След всяка жертва те стават по-дръзки и по-пристрастени към новата си храна.
След тези думи извади лупата от джоба си.
- С пушката не е стреляно - обяви той, след като огледа карабината. - Очевидно животното се е промъкнало и е нападнало нашия човек в гръб.
След кратък оглед на трупа той започна да обикаля наоколо, като непрекъснато увеличаваше диаметъра на кръга. Докато в един момент не извика отново, наведе се ниско и тръгна бавно напред, втренчен в далечна ферма, заобиколена от две прилепнали за нея ниви. Предположих, че това е било жилището на нещастния полицай. В един момент Холмс спря, обърна се и използвайки отново лупата, се върна при трупа, мина бавно покрай него и после се озова в самия край на тресавището.
- Вълчи следи - обяви той. - Без никакво съмнение. Водят от гората до място близо до селската къща, тоест там, където се е случило нападението. Няма съмнение, че е излязъл от гората, проследил е жертвата си и я е убил тук, на открито. - Холмс отново използва лупата, за да огледа блатната трева по границата с тресавището. - Следите продължават право в мочурището. Ето тук. - Показа той с ръка.
Сега Холмс предприе обиколка на тресавището. Това беше трудна работа, съпроводена с няколко спирания, връщания назад и продължителен оглед на различни места, които му се бяха сторили интересни. Аз останах при трупа, без ла докосвам каквото и да било, както Холмс нареди, и го наблюдавах какво прави в далечината. Процесът отне повече от час, като в резултат се оказах мокър до кости и започнах да треперя от студ. По това време на пътя вече се беше събрала малка групичка любопитни. Местният лекар и мировият съдия - който притежаваше властта да разследва кончината на полицай Фрейзър, дойдоха точно когато Холмс приключи със своето разследване. Той не сподели нищо за своите открития, а просто застана там, сред блатната трева, дълбоко потънал в мисли, докато лекарят, съдията и аз увихме тялото в покривка и го отнесохме до файтона. Когато превозното средство се затъркаля по посока на града, се върнах на мястото, където Холмс продължаваше да стои, напълно неподвижен и очевидно без да осъзнава, че панталоните и обущата му са подгизнали.
- Забеляза ли още нещо интересно? - попитах аз.
След известно време стрелна поглед към мен. Вместо ла ми отговори, той извали лула от бриар, запали я и отвърна със свой въпрос:
- Уотсън, не намираш ли тази история за твърде любопитна?
- Цялата работа е тайнствена - отговорих аз. - Или поне що се отнася до проклетия неуловим вълк.
- Нямам предвил вълка, а привързаността между сър Пърсивал и неговия син.
Този non sequitur4 ме накара да се закова на място.
- Съжалявам, но не мога ла разбера за какво говориш, Холмс, приятелю. От моя гледна точка връзката им не изглеждаше чак толкова тясна, поне що се отнася до коравосърдечната липса на загриженост у бащата за живота и безопасността на сина му.
Холмс пафкаше лулата си.
- Да - отговори той енигматично. - Точно това е мистерията.
Сега се намирахме много по-близо до Аспърн Хол, отколкото до Хексъм, а и превозното ни средство беше реквизирано от мировия съдия, затова поехме надолу по пътя към замъка и стигнахме до там за малко по-малко от час. Бяхме посрещнати от сър Пърсивал и неговия син, които току-що бяха свършили със закуската. Новината за поредното нападение още не беше стигнала до тях и почти веднага в цялото имение настана олелия. Младият Едуин заяви намерението си да тръгне веднага по дирите на животното, но Холмс го посъветва да не го прави. След последното си нападение то сигурно се беше върнало в своето леговище.
След това Холмс попита сър Пърсивал дали може да използва неговата карета. Намерението му беше да се върне без бавене в Хексъм и да вземе първия влак за Лондон.
Сър Пърсивал изрази учудването си, но се съгласи. Докато приготвяха превозното средство, Холмс ме погледна и предложи да се разходим в градината.