- Уотсън, мисля, че трябва да се върнеш с мен в Хексъм - каза той. - Събери си нещата от „Плау“ и се върни тук, в Аспърн Хол, за през нощта.
- Защо, за бога? - възкликнах аз.
- Мисля, че ще се върна от Лондон може би утре сутринта, стига да не бъркам много - обясни той. - А когато го направя, ще донеса със себе си потвърждението, което търся, за загадката на това страшно животно.
- Холмс, защо?
- Обаче дотогава, Уотсън, животът ти ще бъде изложен на голям риск. Трябва да ми обещаеш, че няма да напускаш замъка, докато не се върна. Дори и за разходка в градината.
- Холмс, аз мисля...
- Настоявам. Няма да отстъпя по този въпрос. Не излизай от замъка, особено след мръкване.
Макар искането да изглеждаше твърде ексцентрично, особено като се има предвид, че според Холмс много по-агресивният Едуин Аспърн е в безопасност - аз отстъпих.
- Виж, старче, трябва да кажа, че не виждам как може да си толкова сигурен, че ще разрешиш случая - казах му аз. - Вълкът е тук, в Хексъм, а не в Лондон. Признавам, че не виждам друга възможност, освен ако не възнамеряваш да се върнеш с чифт едрокалибрени пушки.
- Напротив, виждаш я много добре - отвърна Холмс. - Уотсън, трябва да си по-смел в заключенията си. - Точно в този миг се чу чаткане на конски копита по чакъла на алеята за файтони и каретата пристигна.
Прекарах мрачен ден в Аспърн Хол. Появи се вятър, последва го дъжд. Лек в началото, а по-късно проливен. Нямаше какво да правя, затова убивах часовете с четене на вчерашен брой на „Таймс“, с писане в дневника си. След това започнах да преглеждам книгите в голямата библиотека на сър Пърсивал. По време на вечерята Едуин обяви, че възнамерява да излезе отново и да търси вълка. Госпожица Селкърк, която сега естествено беше много по-загрижена за добруването на своя годеник, енергично възрази. Разигра се грозна сцена. Макар Едуин да беше трогнат от възраженията на госпожица Селкърк, остана все така решителен. От своя страна сър Пърсивал очевидно се гордееше с куража на своя син и когато бъдещата му снаха го укори за това, той се защити с приказки за семейната чест и голямото одобрение от страна на местното население. След като Едуин излезе, реших да остана с госпожица Селкърк и да се опитам да я въвлека в разговор. Предвид душевното ѝ състояние, това беше трудна работа и аз бях искрено доволен, когато около единайсет и половина чух стъпките на Едуин да ехтят из коридора. Ловът му отново бе неуспешен, но все пак се беше прибрал жив и здрав.
Шерлок Холмс се появи в късния следобед на следващия ден. Беше телеграфирал предварително, за да бъде посрещнат от каретата на сър Пърсивал на гара Хексъм, и пристигна в замъка в приповдигнато настроение. Довел беше мировия съдия и градския лекар със себе си и не загуби нито секунда, поканвайки семейството и прислугата на замъка да се съберат в салона.
Когато всички насядахме, Холмс обяви, че е разрешил случая. Това предизвика дълбоко смайване и несекващи въпроси, а Едуин настоя да разбере какво е искал да каже с „разреши“, след като всички знаят, че виновникът е вълк. Холмс отказа да бъде разпитван по въпроса и заяви, че въпреки късния час ще се върне в стаята си в странноприемницата, защото там, както обясни, имал важни бележки по случая, които ще му помогнат да подреди заключенията си. Беше използвал пътуването си с каретата да разговаря с мировия съдия и лекаря и бе дошъл в замъка само за да ме върне в града, за да му помогна с последните подробности. Утре, обяви той, щял да направи заключенията си обществено достояние.
Към края на тази малка реч влезе кочияшът и обяви, че задната ос на сър Пърсиваловата карета е счупена и няма как да бъде поправена до утре сутринта. Нямаше начин Холмс, съдията и градският лекар да се върнат в Хексъм сега. Нямаше какво да се направи и всички трябваше да прекарат нощта в Аспърн Хол.
Това развитие ужасно ядоса Холмс. По време на цялата вечеря не каза нито дума, на лицето му имаше недоволно изражение. Подпрял тясната си брадичка на дланта, с другата ръка мрачно подбутваше храната из чинията си. Точно когато сервираха десерта, той обяви намерението си да се върне пеша в Хексъм.
- И дума не може да става - възрази удивено сър Пърсивал. - Това са повече от шестнайсет километра.
- Няма да тръгна по пътя - отговори Холмс. - Той заобикаля твърде много. Ще тръгна от Аспърн Хол за Хексъм по права линия.
- Но този маршрут ще ви отведе край тресавището! - каза госпожица Селкърк. - Където... - Гласът ѝ се прекърши.
- Аз ще дойда с вас - обади се Едуин Аспърн.