- Няма защо. Последното нападение на вълка беше завчера и се съмнявам, че е огладнял толкова скоро. Не, ще отида сам. Уотсън, щом стигна в Хексъм, ще съобщя на файтонджията да дойде да вземе теб и останалите на сутринта.
По този начин нещата бяха уредени или поне си мислех, че е така. Обаче скоро след вечерята, когато мъжете преминаха в библиотеката за бренди и пури, Холмс ме дръпна настрана.
- Слушай - каза ми тихо той, - щом можеш, ще се измъкнеш от къщата, като внимаваш да не те забележат. Това е много важно, Уотсън! Трябва да се измъкнеш, без да бъдеш забелязан. Помни, че засега все още си в голяма опасност.
Въпреки изненадата си го уверих, че ще направя всичко както трябва.
- Трябва да стигнеш незабелязано до мястото на малкото хълмче, където открихме полицай Фрейзър. Намери си скривалище, което да остане незабелязано, независимо от коя страна би се приближил някой - откъм тресавището, откъм сушата или откъм пътя. Гледай да заемеш позиция не по-късно от десет часа. Там ще ме чакаш да мина.
Кимнах в знак на съгласие.
- Когато ме забележиш, в никакъв случай не трябва да се изправяш, да викаш, махаш или да разкриваш присъствието си по някакъв друг начин.
- Какво трябва да правя?
- Зависи. Щом дойде време да действаш, ще разбереш сам. А сега: пистолетът ти още ли е у теб?
Потупах джоба на жилетката си, където бях прибрал револвера, откакто бях пристигнал в замъка.
Моят приятел кимна доволен.
- Чудесно. Дръж го подръка.
- Холмс, а ти какво ще правиш?
- Аз ще прекарам известно време тук, преди да се сбогувам, като през това време ще се опитам да отвлека вниманието на младия Аспърн с билярд или каквото е нужно. Важно е да не се отдаде на страстта си да ловува вълци. Особено тази нощ.
В съответствие с нарежданията на Холмс се мотаех наоколо, докато господата не започнаха игра на вист. Тогава се оттеглих в стаята си, взех кепето и палтото и след като се уверих, че никой от прислугата или семейството не ме наблюдава, излязох от замъка през френските прозорци на всекидневната, прекосих на прибежки моравата и оттам стъпих на пътя за Хексъм. Дъждът беше спрял, обаче луната беше отчасти скрита зад облаци. Върху мрачния пейзаж лежаха ниски ластари от мъглица.
Следвах калната алея, докато се виеше мързеливо на северозапад, очаквайки простора на тресавището, което лежеше там някъде отпред. Беше хладна нощ и тук-там се виждаха снежни петна между къпините и блатната трева. След няколко километра при завоя, където алеята стигаше своята най-северна точка и поемаше на изток по посока на града, тръгнах на юг през ниските шубраци към самото тресавище. По това време луната вече се беше показала иззад облаците и можех да различа отпред тресавището, което блестеше с призрачна светлина. Отвъд него почти неразличима чернееше границата на гората Килдър.
Когато най-сетне стигнах хълма, се огледах, а после се заех да изпълня указанията на Холмс: да намеря прикритие, в което бих могъл да остана незабелязан от всички посоки. Това изискваше известни усилия, но най-накрая намерих една падина в източния склон на хълма, отчасти заобиколена от прещип и тръни, които предлагаха отлични възможности за укриване, като същевременно имаше изглед към всички страни. Тук се настаних, за да чакам.
През следващия час изкарах едно от най-мрачните си нощни бдения. От бездействието крайниците ми се схванаха, туристическото ми палто не можа да ме предпази от влагата и студа. От време на време оглеждах различните подстъпи, после от чисто нервно напрежение проверявах състоянието на оръжието си.
Вече минаваше единайсет часът, когато най-сетне чух стъпки, които се приближаваха през блатната трева откъм Аспърн Хол. Внимателно надникнах от скривалището си. Това несъмнено беше Холмс със своето кепе и дълго палто. Тънката му фигура излизаше из мъглицата с характерните му големи крачки. Той вървеше по самия край на тресавището по посока на моето скривалище. Извадих револвера от джоба на жилетката си и се подготвих психически за всяко нужно действие.
Чаках неподвижен, докато Холмс продължаваше да се приближава, крачейки по посока на Хексъм съвсем хладнокръвно, все едно е излязъл на вечерна разходка. Внезапно откъм гората забелязах да се появява друга форма. Беше голяма и тъмна, почти черна, и наблюдавах с ужас как се насочва право към Холмс на четири крака. От позицията си в далечния край на хълма моят приятел нямаше да може да види създанието. Стиснах по-здраво револвера си. Не можеше да има никакво съмнение, че това беше страховитият вълк, който се готвеше да вземе четвърта жертва.