Гледах как се приближава, готов с револвера си, ако се приближи прекалено до Холмс. Но когато звярът се оказа само на няколко метра от моя приятел и той най-накрая го видя, се случи най-странното нещо. Звярът забави ход и започна заплашително да се промъква напред.
- Добър вечер, сър Пърсивал - поздрави Холмс делово.
Звярът посрещна този изблик със злобен лай. В този момент аз вече се приближавах към него в гръб. Изведнъж вълкът се изправи на задните си крака. Щом наближих, като същевременно се опитвах да не вдигам шум, за да не се издам, видях с удивление, че създанието наистина беше човек: сър Пърсивал, облечен в нещо, което приличаше на палто от тежка меча кожа. Подметките на ботушите му бяха снабдени с импровизирани нокти, а от ръкавиците му на връв висяха възглавнички на вълчи лапи. В едната си ръка, изглежда, стискаше пистолет, а в другата уред, подобен на нокти, с дълги извити остриета. Русите му оредяващи коси представляваха бледо неестествено бяло петно на светлината на издигащата се луна. Аз се оказах направо парализиран от това странно и напълно неочаквано развитие.
Сър Пърсивал се изсмя отново със смях, наподобяващ лай.
- Добър вечер, господин Холмс - поздрави той. - Ти ще станеш отлична вечеря. - След това с бурен поток от думи, които не можех да следя или разбера, той запъна петлето и вдигна оръжието към Холмс.
Тази крайност ме освободи от сковаването.
- Сър Пърсивал, свалете оръжието! - изревах аз иззад гърба му с насочен към него револвер. - Държа ви под прицел.
Изненадан, сър Пърсивал се завъртя към мен и насочи оръжието. Докато го правеше, аз стрелях и го улучих в рамото. С болезнен вик господарят на замъка притисна раната и рухна на колене. Миг по-късно Холмс беше до него. Той освободи сър Пърсивал от оръжието и фантастичния уред, който без съмнение - тогава осъзнах това - беше използван за симулиране на разкъсванията от вълчи нокти. След това се обърна към мен.
- Уотсън, ще се радвам, ако можеш да отидеш колкото може по-бързо в града - каза той спокойно - и да се върнеш с каручка и неколцина здрави мъже. Аз ще остана тук със сър Пърсивал.
Останалото може да бъде обобщено с няколко кратки изречения. След като сър Пърсивал бе задържан от властите и отведен в наказателния съд, ние се върнахме в Аспърн Хол. Холмс поговори накратко и поотделно с мировия съдия, после с Едуин Аспърн и накрая с госпожица Селкърк, след което настоя да се върнем още със следващия влак в Лондон.
- Холмс, трябва да призная - казах му аз, докато на зазоряване файтонът ни се търкаляше по пътя към Хексъм, - че макар при предишни случаи често да съм бил в пълен мрак, това беше твоята най-голяма изненада. Без съмнение ще докаже твоето coup-de-maitre5. Откъде, за бога, знаеше, че не вълк, а човешко същество се крие зад тези безчинства? И как разбра, че е сър Пърсивал, разбира се, ако изобщо си го знаел?
- Драги Уотсън, ти ме обиждаш - отговори Холмс. - Разбира се, че знаех за сър Пърсивал.
- Моля да ми обясниш.
- Имаше няколко улики, чрез които всеки достатъчно проницателен човек можеше да различи важното от простата случайност. Но подред: първо имаме лудия, който става първата жертва. Когато има повече от едно убийства, с които се налага да се справяш, Уотсън, трябва да обърнеш особено внимание на първото. Често мотивът и с това целият случай се основават на това първо престъпление.
- Но първата жертва е просто някакъв луд скитник.
- Да, но това важи само за последните години, защото не винаги е бил такъв. Уотсън, спомни си какво разбрахме от полицая: че в брътвежите му се е повтаряла една дума отново и отново: морков.
Разбира се, че си спомнях, както и интереса на Холмс към този факт. Направо не беше за вярване, че може да е важен.
- Продължавай - подканих го аз.
- Трябва да знаеш, че морковенето е процес при изработването на филц, при който животинска вълна се топи в разтвор от живачен нитрат. Целта е да се направят космите по-меки и оттам превъзходен филц. - Подчертавайки думата, той ми хвърли многозначителен поглед.
- Филц - повторих аз - като този, който се използва за правене на шапки?
- Точно така. Разтворът е оранжев и оттам - морковене. Обаче този процес е имал твърде тежки странични ефекти върху хората, които са работели с него. Затова днес употребата му е силно ограничена. Когато човек дълго време вдишва живачните изпарения и особено - в нашия случай - в малките помещения на шапкарите, следват необратими токсични и други последствия. Пострадалите имат тремор в ръцете, почернели зъби, завален говор. При по-тежките случаи се стига до тежка деменция или лудост. Затова възниква поговорката: луд кото шапкар. - Холмс махна с ръка. - Знам всичко това заради постоянния ми интерес към химията.