Выбрать главу

-      Какво общо има всичко това със сър Пърсивал? - възкликнах аз.

- Ако нямаш нищо против, нека караме подред. Нали си спомняш, че полицай Фрейзър смяташе нашия скитник за пияница, като цитира като дока­зателства заваления говор и трудното придвижване на мъжа. Въпреки това не е успял да подуши ал­кохолен дъх. Аз веднага предположих, че затрудне­нията на човека са резултат не на пиянство, а на отравяне с живак. Това, че споменава „моркови”, обяснява и как се е стигнало до отравянето: като професионален риск при изработването на филц и работа като шапкар. Аз, разбира се, осъзнах, че не може да са съвпадение предишната профе­сия на сър Пърсивал като шапкар и внезапната поява на този странен тип. Не: този човек очевидно някога е имал вземане-даване със сър Пърсивал. Спомни си, ако можеш, две неща: първо, че чове­кът е сипел яростни излияния за предателство, за получаване на справедливост в съда. Второ, че сър Пърсивал спечелва богатството си чрез уникален процес за изработване на филц. Нали си спом­няш, че отказа да го обсъжда с мен, когато подхва­нах темата в Аспърн Хол.

Файтонът продължаваше да ни полюшва по пътя към Хексъм и Холмс подхвана отново разка­за си:

-      След като отбелязах всички тези обстоятел­ства, започнах да обмислям възможността този човек, вече тъжно преобразен в развалина, някога да е бил делови партньор на сър Пърсивал и може би действителният автор на този революци­онен процес за производство на филц. Сега, го­дини по-късно, се беше върнал, за да си оправи сметките с бившия си партньор, за да го изобличи и съсипе. С други думи, цялата история започва като обикновен спор по делови въпроси, който сър Пърсивал разрешава по традиционен начин - чрез убийство. Когато този човек се е появил в Хексъм, струва ми се много вероятно сър Пърси­вал да му е обещал удовлетворение и той се е съ­гласил да се срещнат на усамотено място бли­зо до тресавището. Там сър Пърсивал убил своя някогашен съдружник и за да попречи на каквото и да е подозрение срещу него, разкъсва ужасно тялото и стига толкова далеч, че да остави няколко пробни следи от ухапвания с цел това да изглежда дело на голям и жесток звяр, най-вероятно вълк.

-      Направил го е, и то с голям успех - отбелязах аз. - Защо е убил отново?

-      Ако не си забравил, вторият убит е естест­веник от Оксфорд. Бил чут в местната кръчма да развенчава слуховете за вълк, като заявява, че в Ан­глия вълците отдавна са изчезнали. С убийството на този човек сър Пърсивал постига няколко цели. Първо, заглушава твърденията на естественика, че вълкът в Англия е изтребен, защото последно­то, което е искал господарят на замъка, е внима­нието да се насочи отново към първото убийство. По това време вече е чул слуховете в Хексъм, че вълкът е виновен за убийството на бившия му парт­ньор. В случай че го забележат, си приготвя пал­то от голяма меча кожа в комплект с ръкавици с формата на лапи и ботуши, които с уменията си на шапкар е успял да направи твърде убедителни. Използвал е тази маскировка, за да пристигне на второто местопрестъпление и да избяга от място­то на четири крака. Уотсън, дори си мисля, че се е надявал този път да го види някой, за да разпали слуховете за вълк човекоядец. И е извадил късмет.

-      Да, мога да видя жестоката логика в тези по­стъпки - потвърдих аз, - но защо полицаят?

-      Полицай Фрейзър, макар и не най-великият детектив, беше човек с голямо упорство и нас­тойчивост. Без съмнение сър Пърсивал го е въз­приемал като заплаха. Спомни си как Фрейзър намекна за определени съмнения относно пове­дението на вълка. Тези съмнения, бих си позволил да предположа, са били свързани с факта, че следите на вълка влизат в тресавището, но никога не излизат от там. Полицаят е забелязал това при второто убийство, ако не по-рано. Аз самият от­крих този любопитен феномен едва след смъртта на Фрейзър, когато обиколих тресавището. Въл­чите следи навлизаха в района от източния край. Обаче от западния излизаха само човешки следи. Нали разбираш, сър Пърсивал е влизал от единия край на тресавището на четири крака като вълк. После е използвал растителността за прикритие, за да излезе отново като човек, в случай че някой го срещне. Полицаят трябва да е споменал подо­зрението си на сър Пърсивал - нали си спомняш как спомена, че е бил в замъка предния ден, за да предупреди младия Аспърн да престане да търси вълка. С това е подписал смъртната си присъда.