Выбрать главу

Да слушам тези разкрития, поднесени от Холмс с безстрастен глас, беше удивително. Мо­жах само да поклатя глава.

-      Онова, което реши случая за мен, беше не­хайното и дори окуражаващо отношение на сър Пърсивал към ловните усилия на сина му. Той из­глеждаше напълно спокоен за Едуин. Защо? В този етап на играта за мен отговорът беше оче­виден. Сър Пърсивал знаеше, че синът му не е за­плашен от вълка, защото вълкът беше той самият. Разбира се, трябва да добавим и начина, по който сър Пърсивал разля брендито си.

-      Какво искаш да кажеш?

-      Полагаше големи усилия да скрие трепере­щите си ръце. Зараждащото се паралитично тре­перене, за мое удовлетворение, разкри, че той самият е на път да полудее от живачното отравяне и че скоро ще се превърне в същото жалостно съ­щество като своя бивш съдружник.

В този момент пристигнахме на гара Хексъм. Слязохме с нашите куфарчета и излязохме на пе­рона точно за влака в 8:20 ч. за Падингтън.

-      Въоръжен с тези подозрения - продължи Холмс, - заминах за Лондон. Не ми отне много време да открия фактите, които търсех. Преди години сър Пърсивал наистина имал съдружник. По онова време той го обвинил, че е откраднал ценен патент, който бил негова собственост. Бил сметнат за луд и вкаран в приют с помощта на самия сър Пърсивал. Горкият човек бил освободен само няколко дни преди първата поява на бълну­ващия луд от Килдърската гора.

Върнах се от Лондон сигурен, че не само няма вълк стръвник, а убиецът на тримата души е сами­ят сър Пърсивал. Единственият въпрос беше как да бъде заловен. Не можех просто така да разкрия истината, че няма вълк. Не, трябваше да намеря начин да подтикна сър Пърсивал да види в мен своята следваща жертва и да го уредя, така да се каже, на собствения му терен. Това бе причината за драматичното разкритие, че съм решил случая, и за нощната ми разходка из полето между тре­савището и гората - сцена на предишните убий­ства. Бях сигурен, че ако не съм сбъркал напълно в преценката си, сър Пърсивал ще се възползва от възможността да ме превърне в своята четвърта жертва.

-      Обаче ти тръгна пеша само защото каляска­та на сър Пърсивал счупи ос! - възразих аз. - Как си могъл да очакваш, че това ще се случи?

-      Не съм го очаквал, а го организирах.

-      Искаш да кажеш...? - Аз се заковах на място.

-      Да. Организирах малък саботаж срещу ка­ляската на сър Пърсивал. Може би трябва да из­пратя чек за ремонта.

В сутрешното небе се чу далечната свирка на влак. Минута по-късно експресът се показа на хоризонта. Малко по-късно вече се качвахме във вагона.

-      Трябва да призная, че съм удивен - отбелязах аз, когато влязохме в купето. - Ти си като художник, който надминава собствения си шедьовър. Оста­ва само една подробност, която не разбирам.

- Добре, Уотсън, казвай да видим какво не раз­бираш.

-      Холмс, все пак едно е да направиш убий­ството да изглежда като дело на животно, а съв­сем друго - да погълнеш късове от трупа. Защо сър Пърсивал продължи да го прави, и то в нара­стваща степен?

-      Отговорът е много прост - отговори Холмс. - Изглежда сър Пърсивал в своята нарастваща лу­дост е добил вкус към своята... ъъъ... плячка.

Историята за вълка от Хексъм повече не се чу, докато може би половин година по-късно попаднах на бележка в „Таймс”, че новият собственик на Аспърн Хол ще се ожени след месец за годе­ницата си в катедралата „Сейнт Пол“. Изглежда според местното мнение жестокостите на баща­та са били повече от овъзмездени от военните ус­пехи на сина и смелостта, която беше проявил в опитите да убие вълка. Що се отнася до мен, щях да се радвам да прекарам повече време в ком­панията на една от най-красивите млади дами сред моите познати - госпожица Виктория Селкърк. Разбира се, ако обстоятелствата бяха по-различни.

Когато веднъж по-късно самият Холмс споме­на случая, той изрази единствено съжаление, че екскурзията до Аспърн Хол не му е предостави­ла възможност да подпомогне проучването му на Sciurus vulgaris - евразийската червена катерица.

1 Джеймс Бозуел - спътник и биограф на англ. поет Самюъл Джонсън. - Б. пр.

2 На името на Уелингтънския херцог, който накарал обущаря си да му направи непромокаеми ботуши. Той ги изработил от телешка кожа, но около 1850 година започва производството им от гума. - Б. пр.

3 Английски джобен револвер. - Б. пр.

4 Нелогичен извод (лат.). - Б. пр.

5 Майсторство (фр.). - Б. пр.