48
Кори дочете разказа и вдигна очи, срещайки сребристия поглед на Пендъргаст. Тя осъзна, че бе затаила дъх, и възкликна:
- Мамка му!
- Би могло да се каже.
- Този разказ... нищо не мога да разбера. - В този момент ѝ хрумна една мисъл. - Откъде си могъл да знаеш, че това е ключът?
- Не знаех. Не и в началото. Обаче трябва да имаш предвид, че Дойл е бил лекар. Преди да отвори частен кабинет, е бил лекар на китоловен кораб, а по-късно корабен доктор по време на плаване покрай западното крайбрежие на Африка. Това са най-трудните постове, които един лекар би могъл да заеме. Вероятно по време на тези плавания е видял, меко казано, множество неприятни неща. Разказът, който би могъл да го накара да избяга от масата, трябва да е много по-неприятен от историята за обикновена мечка стръвница.
- А изгубеният разказ? Какво те отведе при него?
- Дойл бил толкова объркан от историята на Уайлд, че направил онова, което мнозина автори правят, за да прогонят демоните си: включил я в своите произведения. Почти веднага след срещата в хотел „Лангъм“ пише „Баскервилското куче“, в което има много малко успоредици с оригиналния разказ на Уайлд. Обаче „Баскервилското куче“, макар сама по себе си прекрасна история, е само частица от истината. Човек може да предположи, че разказът е продължавал да работи дълго време в съзнанието на Дойл. Започнах да се питам дали по-късно не се е почувствал принуден да напише нещо по-близо до оригинала, с много повече истина в него. Нещо като катарзис. Затова направих някои проучвания. Един мой познат, специалист но Шерлокиана, потвърди слуха за изчезнал разказ на Дойл, който предположихме, че се казва „Приключението в Аспърн Хол“. Така събрах две и две и заминах за Лондон.
- Откъде си знаел, че това е разказът?
- Според всички сведения „Приключението в Аспърн Хол“ е напълно отхвърлен. Никога не е отпечатан. Само си помисли: нов разказ за Холмс от самия майстор, първият от дълго време - и е бил отхвърлен? Човек може да заключи, че е съдържал нещо несъвместимо с викторианските вкусове.
Кори смръщи чело и сбръчка нос:
- Като те слуша човек, ще си помисли, че е най-простото нещо на земята.
- Повечето разкрития са просто нещо. Дори да не те науча на нещо друго, надявам се да го запомниш.
Тя се изчерви.
- А аз толкова време отхвърлях тази следа! Каква идиотка съм. Съжалявам за това, честна дума!
Пендъргаст махна с ръка.
- Хайде да се съсредоточим върху предмета ни. Прочутият „Баскервилското куче“ само леко се докосва до мечата история. Обаче този разказ включва много повече от онова, което Дойл чул от Уайлд, който от своя страна го чул от човека, когото ти откри - Суинтън. Много похвално откритие.
- Чиста случайност.
- Случайността е само късче от пъзела, което още не е намерило мястото си в цялостната картина. Добрият детектив събира всички „случайности“, независимо колко са маловажни.
- Ние обаче трябва да открием каква е връзката между разказа и истинските убийства - отбеляза Кори.
- Добре: имаме груба убийци канибали, които се държат малко като онзи тип Пърсивал. Убиват и изяждат миньори в планината, като се опитват да маскират извършеното като убийства на мечка стръвница.
- Не. Нека те прекъсна: свързването на убийствата с нападения на гризли е станало по случайност, както вероятно сама си разбрала. Минала гризли, подъвкала останките на една от по-раншните жертви и това решило нещата за пълно задоволство на градското население. По-късно случайни виждания на мечки сякаш потвърждавали взаимовръзката. Става дума за това как човешките създания си съчиняват разказ на основата на случайни събития, безоснователни предположения и глупави предразсъдъци. По мое мнение бандата убийци не са положили усилия да маскират резултата от нападенията като дело на мечка стръвница.
- Добре, значи бандата не се е опитвала да маскира убийствата. Обаче разказът така и не обяснява защо са убивали. Какъв е бил мотивът им? Сър Пърсивал има мотив: той убива своя съдружник, за да скрие факта, че го е измамил и го е вкарал в приют за душевно болни. Не виждам как това би могло да има нещо общо с подбудите на убийците в Колорадските планини.
- Няма - Пендъргаст гледа дълго време Кори. - Във всеки случай не и пряко. Ти не се съсредоточаваш върху очебийните неща. Човек би трябвало първо да се попита: защо сър Пърсивал е ял от своите жертви?
Кори си припомни разказа.