Выбрать главу

-      Първо, за да прилича на вълче нападение. А по-късно, защото започва да полудява и е решил, че му се услажда.

-      Аха! И защо е започнал да полудява?

- Защото страдал от живачно отравяне в резултат на филцовото производство. - Кори се поколеба. - Обаче какво общо може да има това с копането на сребро? Не виждам връзка.

-      Напротив, Кори, напротив. Виждаш всичко. Трябва да си пo-смел при вадене на заключения. Очите на Пен­дъргаст проблясваха, докато цитираше изречението.

Кори се смръщи. Каква връзка можеше да има? Защо просто Пендъргаст не ѝ каже, вместо да ѝ прила­га Сократовия метод. - Не можем ли да прескочим по­учителната част? Ако е толкова очевидно, защо просто не ми кажеш?

-      Това не е интелектуална игра помежду ни. Работа­та е сериозна до смърт, особено за теб. Изненадан съм, че още не си заплашвана.

Той направи пауза. По време на мълчанието Кори си помисли за изстрела по колата, мъртвото животин­че и бележката. Трябва да му каже, защото така или иначе ще научи. Какво ще стане, ако му се довери?

Обаче това щеше да го накара да упражни още натиск, за да я накара да напусне Роринг Форк.

-      Първият ми инстинкт - продължи агентът, все едно беше прочел мислите ѝ - беше да те отведа на мига от града дори ако се наложи да реквизирам една от полицейските верижни машини. Но те познавам достатъчно добре, за да зная, че ще бъде напразно.

-      Благодаря.

-      Следващото най-добро нещо е да те накарам да мислиш за този случай както трябва - какво означава той, защо си в голяма опасност и откъде идва тя. Това не е, както ти се изрази, поучителна част.

Сериозността на тона му се стовари върху нея е ця­лата си сила.

-      Добре, извинявай, имаш цялото ми внимание.

-      Тогава да се върнем на въпроса, който току-що зададе. Аз ще го перифразирам за по-голяма яснота: какво е общото между производството на меки шап­ки в Англия през деветнайсети век и пречистването на златото по същото време?

Веднага се досети. Беше очевидно.

-      И двата процеса са на живачна основа.

-      Точно така.

Изведнъж всичко започна да си идва на мястото.

-      Според историята за омекотяването на животин­ска вълна при производството на филц за шапки се из­ползва живачен нитрат. Наричали го морковене.

-      Продължавай.

-      При топенето на рудата за отделянето на среброто и златото също се използва живак.

-      Отлично.

Мислите на Кори полетяха с шеметна скорост.

-      Значи бандата убийци е била група миньори, ко­ито трябва да са работили в топилнята. И са полудели от живачното отравяне.

Пендъргаст кимна.

-      Собственикът на топилнята уволнил полуделите и наел нови хора. Може би неколцина от уволнените се обединили. Без работа, доволно луди, неспособни да си намерят препитание, те поемат към хълмовете, изпълнени с гняв и желание за отмъщение. Там полу­дяват напълно. Освен това... трябва да ядат.

Поредното леко кимване на Пендъргаст.

-      Започват да дебнат самотни миньори в техните участъци. Убиват ги и ги изяждат. И подобно на лъво­вете човекоядци от Тсаво и сър Пърсивал, започва да им се услажда.

След тези думи настъпи продължително мълчание. Какво още, запита се Кори. Откъде идва днешната опасност?

-      Всичко това се е случило преди сто и петдесет го­дини - подхвърли тя най-накрая. - Не мога да видя как станалото може да ни засяга днес? Защо съм в опасност?

-      Не си сложила последното най-важно парче от пъзела на мястото му. Спомни си случайната инфор­мация, която ми каза, че си открила наскоро.

-      Подскажи ми.

-      Така да бъде. Чия собственост е била топилнята?

-      На семейство Стафърд.

-      Продължавай.

-      Злоупотребите с безопасността на работниците и използването на живак са вече добре известни. Слу­чилото се е останало в историята. Би било глупаво да предприемат мерки днес, за го прикрият.

-      Кори - Пендъргаст поклати глава, - къде е била топилнята?

-      Ами... някъде в района, където сега се намира „Хайтс“. Искам да кажа, че семейството така е придо­било всички тези земи, които сега застроява.

- И?

-      Какво и? Топилнята отдавна я няма. Била е затворе­на през 90-те години на деветнайсети век и всички руини са били съборени преди десетилетия. Нищо не е остана­ло от... О, боже! - Тя притисна длан към устата си.

Пендъргаст запази мълчание в очакване.

Кори се вторачи в него. Сега разбра всичко.