- Живакът! Това е останало. Земята под строежите е замърсена с живак.
Пендъргаст скръсти ръце и се облегна удобно на стола си.
- Сега започна да мислиш като истински детектив. Надявам се, че ще живееш достатъчно дълго, за да станеш детектив наистина. Но се страхувам за теб. Винаги си била и продължаваш да бъдеш прекалено безразсъдна. Въпреки този недостатък обаче дори ти трябва да осъзнаваш какъв е залогът тук. И голямата опасност, в която се постави с това твърде глупаво разследване. Не бих ти разкрил нищо от това: нито разказа за Холмс, нито връзката със семейство Стафърд, нито отровните подпочвени води, ако не трябваше въпреки твоята... ъъъ... буйна природа да те убедя да напуснеш това грозно място веднага щом успея да го организирам.
49
Алойшъс Пендъргаст оглеждаше град Лийдвил със здраво стиснати устни. Един знак съобщаваше надморската му височина - 3093 м, и че това е най-високо разположеният град в Съединените щати. Градът силно се отличаваше от Роринг Форк от другата страна на Континенталния вододел. Централната му улица беше една и покрай нея се издигаха викториански сгради в различно състояние на занемареност и безнадеждност, с купчини замръзнал сняг по градските граници. Отвъд тях борови гори се издигаха почти до огромните планински върхове, разхвърляни във всички посоки. Богатата коледна украса, закачена по корнизи, стълбове, улични лампи и парапети, придаваше на града ореол на безнадеждност, особено сега, два дни преди Коледа. Но въпреки ранния сутрешен час и лютия студ Пендъргаст определено бе облекчен да бъде просто далеч от потискащото богатство, привилегиите и самодоволството, които висяха като заразен облак над Роринг Форк. Макар и обеднял, Лийдвил беше истинско място с истински хора, въпреки че бе трудно разбираемо как някой би поискал да живее в тази бяла геена, тази ледена сибирска пустош, тази мразовита пустиня, заровена сред планините далече от радостите на цивилизацията.
Беше изпитал сериозни трудности при издирването на наследници на стария Суинтън с неизвестно малко име, който беше хванал Оскар Уайлд за реверите след лекцията в Роринг Форк и му бе разказал съдбоносната история. С помощта на Майм беше идентифицирал един: някой си Кайл Суинтън, роден в същия този Лийдвил преди трийсет и една години. Беше единствено дете, чиито родители бяха загинали в автомобилна катастрофа точно по времето, когато бил изхвърлен от Лийдвилската гимназия. След това електронната му следа беше изчезнала. Дори Майм - призрачният и затворен компютърен гений и събирач на информация за Пендъргаст - не успя да открие мъжа, като изключим неоспоримия факт, че нямаше свидетелство за неговата смърт. Изглежда Кайл Суинтън беше още жив някъде в границите на Съединените щати. Това беше всичко, което специалният агент на ФБР знаеше.
Веднага щом в Роринг Форк спря да вали - или по-скоро направи пауза, преди отново да продължи - Пендъргаст потегли за Лийдвил, за да провери дали може да попадне на някаква следа. Обременен от тежестта на пуловер, дебел черен костюм, безръкавна грейка, палто, два шала, дебели ръкавици, ботуши и вълнено кепе под тиролската шапка, Пендъргаст слезе от колата и се отправи към изглежда единствената дрогерия за един долар в града. Огледа се и избра най-възрастния служител: фармацевта, който обслужваше гишето за лекарства с рецепти.
След като разви шаловете си, за да може да говори, Пендъргаст започна:
- Опитвам се да намеря човек на име Кайл Суинтън, който е учил в Лийдвилската гимназия в края на 90-те години.
Фармацевтът огледа Пендъргаст от главата до петите.
- Кайл Суинтън? Какво искаш от него?
- Аз съм адвокат. Става дума за наследство.
- Наследство? Семейството нямаше пет пари да се усмихне.
- Имали са прачичо.
- О, предполагам, че това ще е добре за него. Кайл не слиза често в града. Вероятно чак напролет.
Нещата се нареждаха.
- Ще ти бъда благодарен, ако ме упътиш до неговата къща.
- Разбира се, но всичко е покрито със сняг. Живее встрани от пътя. Не можеш да стигнеш дотам, освен ако нямаш снегомобил. Освен това... - Мъжът се поколеба.
- Да?
- Той е един от тези типове, които вярват в оцеляването. Скрил се е в каньона Елбърт и чака. Не знам точно какво, може би края на света.
- Наистина?
- Има бункер там горе, хранителни запаси и голям оръжеен арсенал. Поне така се говори. Така че, ако отидеш там горе, трябва да си много внимателен, защото иначе може да те гръмне.
Пендъргаст помисли малко.