Кори Суонсън се беше натоварила с книги за Роринг Форк и вече знаеше всичко за тази съдебна палата, известна заради неколцината прочути обвиняеми, които бяха минали през вратите ѝ: от Хънтър С. Томсън1 до серийния убиец Тед Бънди. Знаеше, че Роринг Форк е страхотен курорт, тук се намираха най-скъпите недвижими имоти в страната. Това се оказа крайно неприятно, защото се оказа принудена да отседне в градче, наречено Базалт, на осемнайсет мили надолу по криволичещото шосе 82 и да се настани в скапания мотел „Клауд Найн“ с картонени стени и легло с дървеници. И всичко това за смайващата цена от 109 долара на вечер! Беше първият ден от декември и ски сезонът се готвеше да започне истински. От почасовата работа в „Джон Джей“ и останалите пари от пачката, която агент Пендъргаст я принуди да приеме миналата година, когато я отпрати да живее при баща си в един лош период, Кори беше спестила почти четири хиляди долара. Обаче стоте и девет долара на вечер, плюс храната и смешните трийсет и девет долара на ден за кола под наем от фирма с показателното име „Наеми вехтория" щяха твърде бързо да излапат спестяванията ѝ.
С една дума, нямаше никакво време за губене.
Проблемът беше, че в нетърпението си тезата ѝ да получи одобрение, използва една малка лъжа. А може би не беше толкова малка? Каза на Карбоне и факултетския съвет, че е получила разрешение да изследва останките - един вид картбланш. Истината обаче беше, че няколкото ѝ имейла до началника на полицията в Роринг Форк, който според нея имаше властта да разреши подобен достъп, останаха без отговор, а никой не ѝ върна телефонните обаждания. Не че някой се беше държал грубо с нея - просто я бяха пренебрегнали.
Предния ден отиде лично в полицията и си уреди среща с началник Стенли Морис. Сега влезе в сградата и се упъти към рецепцията. За нейна изненада там не седеше някое плещесто ченге, а момиче, което ѝ се стори по-младо и от нея. Беше доста хубаво, с кремав тен, черни очи и руса коса до раменете.
Кори тръгна към него и момичето се усмихна.
- Полицай ли си?
Момичето се засмя.
- Още не.
- Тогава си рецепционистка?
Момичето отново поклати глава.
- Карам си стажа в управлението през зимната ваканция. Днес по случайност съм на рецепцията. - Тя замълча. - Някой ден се надявам да работя в полицията.
- Аз също. Следвам в „Джон Джей“.
Момичето се усмихна.
- Наистина ли?
Кори протегна ръка:
- Казвам се Кори Суонсън.
Момичето я пое.
- Джени Бейкър.
- Имам среща с началник Морис.
- О, да. - Джени погледна в тетрадката за срещи. - Очаква те. Направо влез.
- Благодаря. - Началото беше добро. Кори се опита да преодолее своята нервност и да не мисли какво би се случило, ако началникът ѝ откаже достъп до останките. Най-малкото тезата ѝ зависеше от това. Освен това вече беше похарчила цяло състояние, докато дойде тук. Самолетни билети, които никой нямаше да ѝ възстанови, и всичко останало.
Вратата на началническия кабинет беше отворена и щом влезе, мъжът се изправи зад бюрото си, заобиколи го и я посрещна с протегната ръка. Тя беше смаяна от външния му вид: нисък, закръглен и весел наглед човек със сияещо лице, плешиво теме и смачкана униформа. Кабинетът му отразяваше това впечатление за липса на официалност със старите си удобни кожени мебели и писалище, върху което в красив хаос бяха натрупани документи, книги и семейни снимки.
Началникът я поведе към единия ъгъл, където бяха подредени столове за гости и масичка. Възрастна секретарка внесе поднос с кафе в картонени чашки, захар и сметана. Кори, която още страдаше от часовата разлика, си взе кафе, но пропусна обичайните четири лъжички захар. Видя обаче, че началникът Морис май си сложи не по-малко от пет.
- Е - започна Морис, облягайки се удобно, - изглежда имате много интересен проект, свързан с това място.
- Благодаря - отговори Кори. - Благодаря, че ме приехте веднага.
- Винаги съм се интересувал от миналото на Роринг Форк. Изядените от мечката неизменно са били част от местните знания или поне за онези, които познават историята. Днес, за съжаление, те са малцинство.
- Изследователският проект представлява страхотна възможност - започна Кори да излага грижливо запомнените си опорни точки. - Истинска възможност да се постигне напредък в съдебните експертизи. - Почувства, че ѝ израстват криле, защото началник Морис слушаше внимателно, отпуснал замислено брадичка върху меката си ръка. Кори спомена всички по-важни точки: как нейният проект със сигурност ше привлече вниманието на пресата в страната и това ще рефлектира върху полицейското управление в Роринг Форк; колко високо ще оцени „Джон Джей“ - водещият правоохранителен колеж в страната - неговото съдействие; как тя, естествено, ще работи в близко сътрудничество с него и ще спазва напълно установения ред. След това се впусна да излага преработена разновидност на своя живот: как цял живот е искала да стане полицай; как спечелила стипендия в „Джон Джей“; колко здраво е работила. И завърши ентусиазирано колко много се възхищава от неговото положение, колко хубаво е да имаш възможността да работиш в толкова интересна и красива община. Тя разду здраво нещата и със задоволство виждаше, че той реагира с кимания, усмивки и различни шумове, изразяващи одобрение.