- Може ли да ми кажеш къде да наема снегомобил?
- Има няколко гаража. По тези места това е много популярно забавление. - Аптекарят отново огледа агента от главата до петите. - Знаеш ли как да го управляваш?
- Разбира се.
Фармацевтът даде нужните разяснения, после му начерта карта как да стигне до къщата на Кайл Суинтън в каньона Елбърт.
Пендъргаст излезе от дрогерията и тръгна бавно надолу по Харисън Авеню, сякаш се гогви да се отдаде на шопинг, макар да беше минус петнайсет градуса и навсякъде имаше купчини сняг, а тротоарите бяха толкова ледени, че и солта замръзваше. Най-накрая влезе в един оръжеен магазин, който работеше и като заложна къща.
Мъж с татуирани на темето два октопода го посрещна с:
- Какво мога да направя за теб?
- Бих искал да купя малка кутия .45-и калибър патрони на „Кор-Бон“ за автоматичен „Колт“.
Мъжът остави поисканата кутия на масата.
- Господин Кайл Суинтън ваш клиент ли е?
- Да, той е наш добър клиент. Обаче копелето е много лудо.
Пендъргаст се позамисли малко кой ли може да мине за луд за човек като този.
- Чувам, че имал страхотна колекция от оръжия.
- Харчи всяка стотинка за оръжия и муниции.
- В такъв случай сигурно купува най-различни муниции от теб.
- Така е. Затова имаме от тези патрони. Има страхотна колекция от едрокалибрени оръжия.
- Револвери?
- Револвери и пистолети от всички калибри. Вероятно там горе има оръжия за сто хиляди долара.
Пендъргаст сви устни.
- Като стана дума, бих искал да купя и кутия .44-ти калибър „Спешъл“, една за .44 „Ремингтън Магнум“ и една .357 „Смит & Уесън Магнум“.
Мъжът сложи поръчаното на тезгяха.
- Нещо друго?
- Няма нужда от торбичка. Ще ги сложа в джобовете си. - Покупките изчезнаха в диплите на палтото му.
В най-близкия гараж за снегомобили под наем бизнесът, изглежда, не вървеше, защото Пендъргаст успя с лекота да преодолее първоначалната им неохота да му дадат машина за цял ден въпреки странното му облекло, южняшкия акцент и пълната липса на познания как се управлява. Сложиха му каска с визьор на главата, дадоха му кратък урок как да кара, изведоха го на улицата за петминутно упражнение и след като го накараха да подпише обемист договор, с който се отричаше от правото си на обезщетение, му пожелаха късмет. В това време Пендъргаст научи още за Кайл Суинтън. Изглежда цял Лийдвил го познаваше като „лудото копеле“. Родителите му били алкохолици, които най-накрая пробили мантинелата при Стоктън Крийк, пияни като свине, и паднали триста метра надолу в клисурата. Оттогава Кайл живеел от земята. Ходел на лов за животни и риба, а щом му трябвали пари за муниции, промивал злато.
Пендъргаст вече се готвеше да тръгне, когато управителят на гаража добави:
- Не се втурвай направо към хижата, защото Кайл вероятно ще се развълнува. Доближи се бавно, дръж ръцете си така, че да ги вижда, и се усмихвай мило.
50
Пътуването до къщата на Суинтън беше твърде неприятно. Снегомобилът беше груба, оглушителна и воняща измишльотина, склонна да потегля с подскок и да спира внезапно, без нито едно от усъвършенстванията на мощните мотоциклети. Докато Пендъргаст го управляваше нагоре по виещия се път, непрекъснато вдигаше облаци сняг, който се лепеше на слоеве по скъпото му палто. Скоро агентът заприлича на снежен човек с каска.
Той послуша съвета, който му дадоха, и щом видя хижата, наполовина зарита в снега, с тънка струйка дим, виеща се от комина на покрива, намали. Когато до къщата оставаха стотина метра, на верандата се появи дребен мъж, който приличаше на пор. Между предните му зъби имаше празнина, която се виждаше дори от това разстояние. В ръцете си стискаше пушка помпа.
Пендъргаст спря снегомобила, който се закова на място. Парчета сняг започнаха да се откъртват и да падат от палтото му. Тромаво взе да се бори с каската и най-сетне успя с дебелите си ръкавици да вдигне визьора.
- Привет, Кайл.
В отговор се чу многозначително щракане на пушката.
- По каква работа си тук, сър?
- Дойдох да се запозная с теб. Чувал съм много за оборудването ти тук горе. Аз също съм „оцеляващ“. Обикалям страната и проучвам какво правят другите, за да напиша статия в списание „Сървайвалист“.
- Къде си чул за мен?
- Думата се носи от уста на уста. Знаеш как става.
Мъжът се поколеба.
- Значи си журналист?
- Първо съм оцеляващ, едва след това журналист. - Студен порив на вятъра завъртя снега около краката на Пендъргаст. - Господин Суинтън, мислиш ли, че е възможно да ми предложиш любезното си гостоприемство, за да продължим разговора на топло в къщата ти?