Суинтън се поколеба. Думата „гостоприемство“ не остана незабелязана. Пендъргаст го притисна още, за да се възползва от малкото си предимство.
- Чудя се дали това е гостоприемството на сродна душа: да те държи застанал на студа под прицела на пушка помпа.
Суинтън го погледна с присвити очи.
- Поне си бял човек - каза той и свали оръжието. - Добре, заповядай вътре, но преди това се изчеткай хубаво. Не искам да вкараш сняг вкъщи. - Зачака, докато Пендъргаст изгази дълбокия сняг до верандата. Проскубана метла беше облегната на къщата и той се почисти колкото можа, докато Суинтън го наблюдаваше смръщил лице.
Когато свърши, Пендъргаст го последва в хижата. Беше изненадващо голяма, простряла се назад в лабиринт от помещения. Навсякъде проблясваше метал на оръжия: стойки с автомати АК-47 и М16, незаконно модифицирани да стрелят напълно автоматично; комплект автомати „Узи“ и TAR-21 система булпап1; друг комплект китайски „Норинко“ QBZ-97 автомати и карабини, също модифицирани за напълно автоматична стрелба. Един шкаф наблизо беше пълен с множество револвери и пистолети, точно както беше казал мъжът в Лийдвил. В едно от помещенията по-нататък Пендъргаст зърна колекция от гранатомети, включително чифт руски РПГ-29 - всички напълно незаконни.
Като изключим факта, че стените бяха покрити с оръжия, хижата беше изненадващо уютна. В печка за дърва с отворена врата гореше огън. Мебелите бяха ръчно изработени от обелени дънери и клони, тапицирани с кравешки кожи. Навсякъде беше чисто и подредено като в дом на истинска къщовница.
- Сваляй палтото и сядай. Аз ще донеса кафе.
Пендъргаст свали палтото си и го сложи върху един от столовете, придърпа сакото си и седна. Суинтън взе каната за кафе от печката и напълни две големи чаши. Без да пита, сложи и в двете по лъжица диетична сметана „Кремора“ и по две захар, преди да подаде едната на Пендъргаст.
Агентът взе чашата и се престори, че пие. Имаше такъв вкус, сякаш от дни се вареше на печката.
Забеляза, че Суинтън го гледа с любопитство.
- Защо си с черен костюм? Да не е умрял някой? Дошъл си дотук със снегомобил в този вид?
- Беше функционално.
- Мамка му, ти съвсем не ми приличаш на оцеляващ.
- А на какво?
- На някой пъзлив професор от еврейския Ню Йорк Сити. А може би заради акцента - еврейския Ню Орлиънс. Какво носиш?
Пендъргаст извади своя „Колт“ .45 и го сложи на масата. Суинтън го взе впечатлен на секундата.
- „Лес Беър“2, а? Чудесно. Можеш ли да стреляш с него?
- Опитвам се - отговори Пендъргаст. - Имаш страхотна сбирка. Ти знаеш ли как да стреляш с всички тези оръжия?
Суинтън се обиди, както агентът очакваше, че ще стане.
- Мислиш, че окачвам тези играчки по стените, без да зная как да стрелям с тях?
- Всеки може да дръпне спусъка - подхвърли Пендъргаст и отпи от кафето си.
- Стрелям с почти всяко оръжие, което притежавам, поне веднъж седмично.
Пендъргаст посочи към шкафа с пистолети.
- А този „Супер Блекхоук“?
- Чудесно оръжие. Модернизиран Див запад. - Той стана и свали оръжието от стойката.
- Мога ли да го видя?
Оцеляващият го подаде на Пендъргаст. Той го опита на тежест, прицели се, после отвори барабана и изсипа мунициите.
- Какво правиш?
Пендъргаст взе един от патроните, пъхна го в барабана, прибра го и го завъртя. Накрая остави револвера на масата.
- Мислиш се за много корав, а? Хайде да си поиграем.
- Какво? Каква игра?
- Опри револвера в главата си, дръпни спусъка и ще ти дам хиляда долара.
Суинтън се вторачи в него.
- Ти глупав ли си или луд? Мога да видя, че патронът не е в патронника.
- Тогава си спечелил хиляда долара. Ако вземеш оръжието и дръпнеш спусъка.
Суинтън взе револвера, опря го в главата си и дръпна спусъка. Чу се щракане и той го остави на масата.
Без да каже дума, Пендъргаст бръкна в джоба на сакото си, извади пачка стодоларови банкноти и отброи десет от тях. Суинтън взе парите.
- Ти си луд. Знаеш ли това?
- Да, аз съм луд.
- Сега е твой ред. - Суинтън взе револвера, завъртя барабана и го остави на масата.
- Какво ще ми дадеш?
- Нямам пари, но няма да ти върна хилядарката.