Выбрать главу

Суинтън се поколеба. Думата „гостоприемство“ не остана незабелязана. Пендъргаст го притисна още, за да се възползва от малкото си предимство.

-      Чудя се дали това е гостоприемството на сродна душа: да те държи застанал на студа под прицела на пушка помпа.

Суинтън го погледна с присвити очи.

-      Поне си бял човек - каза той и свали оръжието. - Добре, заповядай вътре, но преди това се изчеткай хубаво. Не искам да вкараш сняг вкъщи. - Зачака, до­като Пендъргаст изгази дълбокия сняг до верандата. Проскубана метла беше облегната на къщата и той се почисти колкото можа, докато Суинтън го наблюдава­ше смръщил лице.

Когато свърши, Пендъргаст го последва в хижата. Беше изненадващо голяма, простряла се назад в ла­биринт от помещения. Навсякъде проблясваше метал на оръжия: стойки с автомати АК-47 и М16, незакон­но модифицирани да стрелят напълно автоматично; комплект автомати „Узи“ и TAR-21 система булпап1; друг комплект китайски „Норинко“ QBZ-97 автома­ти и карабини, също модифицирани за напълно автоматична стрелба. Един шкаф наблизо беше пълен с множество револвери и пистолети, точно както беше казал мъжът в Лийдвил. В едно от помещенията по-нататък Пендъргаст зърна колекция от гранатомети, включително чифт руски РПГ-29 - всички напълно незаконни.

Като изключим факта, че стените бяха покрити с оръжия, хижата беше изненадващо уютна. В печка за дърва с отворена врата гореше огън. Мебелите бяха ръчно изработени от обелени дънери и клони, тапици­рани с кравешки кожи. Навсякъде беше чисто и подре­дено като в дом на истинска къщовница.

-      Сваляй палтото и сядай. Аз ще донеса кафе.

Пендъргаст свали палтото си и го сложи върху един от столовете, придърпа сакото си и седна. Суинтън взе каната за кафе от печката и напълни две големи чаши. Без да пита, сложи и в двете по лъжица диетична сме­тана „Кремора“ и по две захар, преди да подаде едната на Пендъргаст.

Агентът взе чашата и се престори, че пие. Имаше такъв вкус, сякаш от дни се вареше на печката.

Забеляза, че Суинтън го гледа с любопитство.

-      Защо си с черен костюм? Да не е умрял някой? Дошъл си дотук със снегомобил в този вид?

-      Беше функционално.

-      Мамка му, ти съвсем не ми приличаш на оце­ляващ.

-      А на какво?

-      На някой пъзлив професор от еврейския Ню Йорк Сити. А може би заради акцента - еврейския Ню Орлиънс. Какво носиш?

Пендъргаст извади своя „Колт“ .45 и го сложи на масата. Суинтън го взе впечатлен на секундата.

-      „Лес Беър“2, а? Чудесно. Можеш ли да стреляш с него?

-      Опитвам се - отговори Пендъргаст. - Имаш страхотна сбирка. Ти знаеш ли как да стреляш с всички тези оръжия?

Суинтън се обиди, както агентът очакваше, че ще стане.

-      Мислиш, че окачвам тези играчки по стените, без да зная как да стрелям с тях?

-      Всеки може да дръпне спусъка - подхвърли Пен­дъргаст и отпи от кафето си.

-      Стрелям с почти всяко оръжие, което притежавам, поне веднъж седмично.

Пендъргаст посочи към шкафа с пистолети.

-      А този „Супер Блекхоук“?

-      Чудесно оръжие. Модернизиран Див запад. - Той стана и свали оръжието от стойката.

-      Мога ли да го видя?

Оцеляващият го подаде на Пендъргаст. Той го опи­та на тежест, прицели се, после отвори барабана и из­сипа мунициите.

-      Какво правиш?

Пендъргаст взе един от патроните, пъхна го в бара­бана, прибра го и го завъртя. Накрая остави револвера на масата.

-      Мислиш се за много корав, а? Хайде да си поиг­раем.

-      Какво? Каква игра?

-      Опри револвера в главата си, дръпни спусъка и ще ти дам хиляда долара.

Суинтън се вторачи в него.

-      Ти глупав ли си или луд? Мога да видя, че патро­нът не е в патронника.

-      Тогава си спечелил хиляда долара. Ако вземеш оръжието и дръпнеш спусъка.

Суинтън взе револвера, опря го в главата си и дръп­на спусъка. Чу се щракане и той го остави на масата.

Без да каже дума, Пендъргаст бръкна в джоба на са­кото си, извади пачка стодоларови банкноти и отброи десет от тях. Суинтън взе парите.

-      Ти си луд. Знаеш ли това?

-      Да, аз съм луд.

-      Сега е твой ред. - Суинтън взе револвера, завъртя барабана и го остави на масата.

-      Какво ще ми дадеш?

-      Нямам пари, но няма да ти върна хилядарката.