- Тогава може би вместо това ще отговориш на един въпрос. Какъвто и да избера. Само чистата истина.
Суинтьн сви рамене.
- Готово.
Пендъргаст извади още една хилядарка и я сложи на масата. След това взе револвера, опря го в слепоочието си и дръпна спусъка. Чу се още едно щракане.
- А сега въпросът.
- Давай.
- Твоят прапрапрадядо е бил миньор в Роринг Форк по време на сребърната треска. Знаел е доста за серия убийства, извършени уж от мечка стръвница, но всъщност от група полудели миньори.
Той направи пауза, защото Суинтън беше скочил от мястото си.
- Ти не си журналист! Кой си всъщност?
- Аз съм този, който ти задава въпрос. Ако си човек на честта, ще получа отговор. Ако искаш да разбереш кой съм наистина, трябва да почакаш до следващия рунд на играта. Разбира се, стига да имаш късмета да продължиш.
Суинтън не отговори.
- Твоят прародител е знаел повече от всеки друг за тези убийства. Всъщност мисля, че е знаел истината. Цялата истина. - Пендъргаст отново направи пауза. - Моят въпрос гласи: каква е истината?
Суинтън се размърда на стола си. Изражението на лицето му няколко пъти бързо се смени. Устните му трепереха и разкриваха острите зъби на гризач. Това продължи известно време, докато най-накрая той прочисти гърлото си.
- Защо искаш да знаеш?
- От любопитство.
- На кого ще кажеш?
- На никого.
Суинтън лакомо гледаше хилядарката на масата.
- Ще се закълнеш ли? Това е семейна тайна от много, много време.
Пендъргаст кимна.
- Кълна се.
Отново настъпи пауза.
- Започва с Комитета на седмината - най-накрая проговори Суинтън. - Моят прапрапрадядо Огъст Суинтън е бил един от тях. Поне това е стигнало до нас. - В гласа му се долови нотка на гордост. - Както каза и ти, тези убийства не били дело на гризли. Извършили ги четирима луди копелдаци, бивши работници в топилнята, които живеели на открито в планината и били станали канибали. Един мъж на име Шадрак Кропси излязъл да проследи мечката и разбрал, че въобще не е работа на мечка, а на тези четиримата, които живеели в изоставена мина. Той открил къде са се скрили и след това събрал този Комитет на седмината.
- И какво станало после?
- А, това е втори въпрос.
- Така е - усмихна се Пендъргаст. - Имаш ли време за още един рунд? - Той взе револвера, завъртя барабана и го върна на мястото му.
Суинтън поклати глава.
- Все още виждам патрона и той не е в патронника. Още хиляда долара?
Пендъргаст кимна.
Суинтън взе револвера, отново дръпна спусъка, остави го на място и протегна ръка.
- Това е най-тъпата игра, която някога съм виждал.
Пендъргаст му даде хиляда долара. После взе оръжието, завъртя барабана и без да поглежда към него, го допря в слепоочието си и дръпна спусъка. Щрак.
- Ти наистина си луд за връзване.
- В този район май не съм сам - отговори Пендъргаст. - А сега на въпроса: какво са направили Шадрак Кропси и Комитетът на седмината след това?
- В онези години са се оправяли с проблемите както трябва: свършили са го сами. Майната му на закона и всички тези глупости. Качили се в планината и изкарали канибалите с пушек от мината. Доколкото знам, добрият стар Шадрак е бил убит в сражението. След това нямало повече убийства от „гризли“.
- Къде са убити миньорите?
- Това, приятелю, е друг въпрос.
Пендъргаст завъртя барабана и остави оръжието на масата. Суинтън го огледа нервно.
- Не мога да видя патрона.
- Тогава е или в патронника, или в противоположното гнездо, скрит от рамката. Което означава, че има вероятност петдесет на петдесет да оцелееш.
- Няма да играя.
- Току-що каза, че ще играеш. Господин Суинтън, не съм очаквал, че си страхливец. - Той бръкна в джоба си и извади пачката стотачки. Този път отброи двайсет. - Ето, удвояваме залозите. Ще получиш две хиляди, ако дръпнеш спусъка.
Суинтън бе започнал обилно да се поти.
- Няма да играя.
- Искаш да кажеш, че ще пасуваш? Пропускаш реда си?
- Това искам да кажа. Пасувам.
- Обаче аз не пасувам.
- Давай. Прави каквото искаш.
Пендъргаст завъртя барабана, вдигна револвера и дръпна спусъка. Щрак. Остави го отново на масата.
- Моят последен въпрос: къде са убити миньорите?
- Не знам, но имам писмото.
- Какво писмо?
- Онова, което се е предавало от поколение на поколение и накрая стигна до мен. - Той стана от стола и отиде с тътрене в една сумрачна ниша на хижата. Малко по-късно се върна с парче прашна пожълтяла хартия, пъхнато в пластмасов джоб. Седна на мястото си и подаде джоба на Пендъргаст. Вътре имаше ръкописна бележка, без дата и без обръщение или подпис. Текстът гласеше: