среща в Айдиъл точно в 11 часа довечера те са се сврели в затворената мина „Кристмъс" горе на Смъглърс Уол общо са четирима вземи най-добрите си оръжия и фенер изгори това писмо преди да тръгнеш
Пендъргаст вдигна поглед от писмото. Суинтън протегна ръка и той му го върна. Челото на оцеляващия още беше потно, но изражението му изразяваше чистосърдечно облекчение.
- Не мога да повярвам, че дръпна спусъка, без да погледнеш барабана. Това е лудост и страшно опасно.
Пендъргаст си сложи палтото, шаловете и шапката, след това взе револвера. Отвори барабана и остави .44-калибровия магнум патрон да се плъзне в дланта му.
- Нямаше никаква опасност. Донесох този патрон и го смених с един от твоите, когато изпразних револвера. - Той го вдигна високо. - Малко го нагласих.
Суинтън скочи на крака.
- Мамка ти! - Той тръгна към Пендъргаст и посегна да извади оръжието си, но Пендъргаст за миг сложи патрона на място и завъртя цилиндъра в положение за стрелба, насочвайки револвера към своя домакин.
- А може и да не съм го нагласил.
Суинтън се закова на място.
- Никога няма да разбереш. - Пендъргаст взе своя „Лес Беър“ и докато държеше Суинтън в шах с него, извади патрона от блекхоука и го пусна в джоба на палтото си. - А сега ще отговоря на по-раншния ти въпрос. Не съм журналист, а федерален агент. И ще ти обещая нещо: ако си ме излъгал, ще разбера по-скоро рано, отколкото късно, и в такъв случай нито едно от оръжията ти няма да ге спаси.
1 Система, при която механизмите са в задния край и позволява скъсяване на оръжието. - Б. пp.
2 Фирма, която тунингова „Колт М1911 “ и автомати AR-15. - Б. пр.
51
Същия този ден в три следобед Кори безделничеше в стаята, която беше наела в „Себастиан“, по дебела хавлия, предоставена от хотела. Първо се наслади на гледката от прозореца, после провери съдържанието на минибара. Не можеше да си го позволи, но въпреки това ѝ беше приятно да порови в него, преди да влезе в мраморната баня. Пусна душа, нагласи температурата на водата, свали хавлията и влезе под струята.
Докато се наслаждаваше на топлата вода, тя си помисли, че положението се е подобрило. Изпитваше угризение за случилото се вчера на закуска, но дори това бледнееше в сравнение с разкритията на Пендъргаст. Разказът на Дойл, полуделите заради живака миньори, връзката със семейство Стафърд - всичко това беше наистина забележително. И наистина плашещо. Пендъргаст бе прав: беше се изложила на сериозна опасност.
Сега Роринг Форк се бе превърнал донякъде отново в призрачния град, който е бил някога, като изключим това, че целият беше в коледна украса, а човек нямаше къде да отиде. Напълно сюрреалистично. Изглежда дори медиите си бяха прибрали камерите и микрофоните. Хотел „Себастиан“ се беше лишил от повечето си гости и служители, но ресторантът още работеше, и то по-добре от всякога, защото останалите в града сякаш предпочитаха да се хранят навън. Кори бе успяла да се договори с управителя на хотела след здрав пазарлък за стая със закуска срещу шест часа работа в кухнята на ден. И макар уговорката с хотела да беше само за едно ядене дневно, Кори имаше достатъчно опит с подобни колкото-можеш-да-изядеш сделки и беше сигурна, че е в състояние да погълне наведнъж толкова храна, че да ѝ е достатъчна чак до другата сутрин.
Тя излезе изпод душа, избърса се, среса мократа си коса. Докато я сушеше, чу че някой чука на вратата. Бързо облече хавлията, отиде до вратата и погледна през шпионката.
Пендъргаст.
Тя отвори вратата, но агентът се поколеба.
- Ще дойда по-късно...
- Не ставай глупав. Влез и седни. Ще бъда готова след минутка. - Върна се в банята, подсуши още малко косата си със сешоара, придърпа по-здраво хавлията около тялото си, излезе и се настани на дивана.
Пендъргаст не изглеждаше добре. Обичайното му бяло като алабастър лице сега бе покрито с червени петна, а косата му изглеждаше така, сякаш е излязъл от аеродинамична тръба.
- Как мина? - попита Кори. Знаеше, че е бил в Лийдвил, за да се опита да намери наследник на Суинтън.
Вместо да отговори на въпроса, той каза: