- Радвам се, че те намирам на сигурно място в хотела. Що се отнася до разходите, с радост бих помогнал...
- Благодаря, няма нужда - побърза да го прекъсне Кори. - Успях да измъкна безплатна стая и закуска срещу няколко часа работа в кухнята.
- Колко си предприемчива. - Той направи пауза, а лицето му стана сериозно. - Съжалявам, че си се почувствала задължена да ме мамиш. Разбрах от началника, че по колата ти са стреляли, а кучето ти е било убито.
Кори се изчерви до корените на косата си.
- Не исках да те тревожа. Извинявай. Накрая щях да ти кажа.
- Не искаше да те отведа от Роринг Форк.
- Да, и това. Исках да намеря копелето, което уби кучето ми.
- Не бива да се опитваш да разбереш кой е убил животинката. Надявам се, вече си проумяла, че си имаш работа с много опасни и крайно мотивирани хора. Тази работа е много по-голяма от едно мъртво куче. Смятам, че си достатъчно умна, за да го осъзнаеш.
- Разбира се, напълно го осъзнавам.
- На карта е заложено строителство за двеста милиона долара. Но тук не става дума само за пари. Това ще доведе до тежки криминални обвинения срещу замесените, някои от които принадлежат към един от най-богатите и могъщи кланове в тази страна. Като започнем с твоята приятелка госпожа Кърмоуд, както и членове на семейство Стафърд. Може би сега разбираш защо няма да се поколебаят да те убият.
- Обаче аз искам да бъдат изправени пред съда.
- И ще бъдат, но не от теб и не докато си тук. Когато се прибереш на безопасно място в Ню Йорк, аз ще доведа Бюрото и всичко ще бъде разкрито. Така че сама виждаш, че тук няма повече работа за теб, освен да си събереш багажа и да се върнеш в Ню Йорк. Разбира се, веднага щом времето позволи.
За миг Кори си помисли за наближаващата буря. Тя щеше да затвори отново пътя. Можеше да започне да пише и да изкара един първи вариант на тезата си, преди да замине.
- Добре - съгласи се тя.
- Междувременно искам да стоиш в хотела. Говорих с началничката на охраната - чудесна жена. Тя ще се погрижи да си в безопасност. Обаче може да се наложи да останеш няколко дни, защото прогнозата за времето е отчайваща.
- Няма нищо. И така... ще ми разкажеш ли за пътуването си до Лийдвил?
- Не.
- Защо?
- Защото, ако знаеш, ще бъдеш поставена в още по-голяма опасност. Моля те, остави ме от сега нататък аз да се оправям с това.
Въпреки любезния му тон Кори се подразни. Беше се съгласила да направи това, което бе поискал. Щеше да се върне обратно в Ню Йорк веднага щом се оправи времето. Защо да не може да ѝ се довери?
- Както кажеш.
Пендъргаст стана.
- Бих те поканил на обяд, но трябва да говоря с началника. Още нямат напредък в случая с палежите.
След като той си тръгна. Кори помисли малко, после се насочи към минибара. Умираше от глад, но нямаше пари за храна. Според уговорката закуска ѝ се полагаше едва утре сутринта. Пакетът чипс струваше осем долара.
Майната му, каза си тя и го отвори.
52
Три часът сутринта. Двайсет и четвърти декември. След като се промъкна като призрак край овехтелите витрини и тъмни прозорци на стария град, на Пендъргаст му отне само секунди да влезе с взлом в кръчмата „Айдиъл“, след като отвори без трудности живописната, но безполезна брава от XIX век.
Влезе в сумрачната вътрешност на бара музей, осветена само от няколко аварийни светлини, които хвърляха блестящи сенки из салона. Кръчмата се състоеше от голямо централно помещение с кръгли маси и столове и дъсчен под. В далечния край по протежение на стената имаше дълъг бар. Стените бяха покрити с ламперия от вертикални дъсчици, които блестяха от потъмнял с времето лак. Под ламперията имаше ивица кадифени тапети с викториански цветни мотиви. Стената бе украсена с окачени халби от мед и шлифовано стъкло. Зад бара вдясно имаше стълба, водеща в онова, което някога е било малък публичен дом. Още по- надясно под алков, над който се виеше стълбата, бяха сложени няколко игрални маси. Кадифени въжета зад двете летящи врати обозначаваха мястото за наблюдение и не позволяваха на посетителите да влизат в реставрираната кръчма.
Без да вдига шум, Пендъргаст се промъкна под въжетата и замислен, бавно обиколи помещението. На бара стоеше бутилка уиски с няколко чаши за шотове, на няколко от масите също имаше бутилки и чаши. Зад бара имаше голяма огледална витрина, на чиито лавици бяха подредени стари бутилки от алкохол, пълни с оцветена вода.
Той мина през бара и се насочи към района за хазарт. В единия ъгъл стоеше покрита със зелен филц маса за покер. На нея бяха разположени ръце с по пет карти: четири аса срещу флош роял. Маса за блекджек, също украсена с художествено подредени карти, стоеше до прекрасна стара рулетка с инкрустации от слонова кост, червен яспис и ебонит.