Выбрать главу

Пендъргаст се плъзна през района за хазарт към една врата под стълбите. Опита се да я отвори, но тя се оказа заключена, затова бързо я отвори с помощта на шперца.

Влезе в малко, прашно помещение, което беше ос­танало нереставрирано, с напукана мазилка по стени­те и белещи се тапети, няколко стари стола и счупена маса. По стените имаше надраскани графити от 30-те години на XX век, когато Роринг Форк още е бил призрачен град. В единия ъгъл се виждаше купчина строшени бутилки от уиски. В задната част на това помещение имаше врата, която водеше - Пендъргаст знаеше - към задния вход.

Той свали палтото и шала си и грижливо ги постави върху един от столовете, след това се огледа бавно и внимателно, сякаш искаше да запечата всичко в памет­та си. Остана дълго време неподвижен и в един момент най-накрая се размърда. Избра празно място на пода и легна на мръсното дюшеме, скръсти ръце на гърдите си като мъртвец в ковчег. След това бавно, много бав­но затвори очи. В тишината съсредоточи вниманието си върху звуците от снежната буря: приглушения вой на вятъра, който блъскаше и стенеше пред външните стени; скърцането на пода, тракането на ламаринения покрив. Въздухът миришеше на прах, на суха гнилоч и мухъл. Той позволи на дишането и пулса си да забавят ритъм и на съзнанието си да се отпусне.

Беше сигурен, че в тази задна стая се е събрал Ко­митетът на седмината. Обаче преди да поеме по този път, искаше да посети едно място. Посещение, което щеше да се осъществи изцяло в неговото съзнание.

Някога Пендъргаст бе прекарал известно време в тибетски манастир за изучаване на езотерична медитативна дисциплина, известна като чонг ран. Тя беше една от най-малко познатите тибетски техники за усилване на съзнанието. Учението никога не е било записано и можеше да бъде предавано единствено пря­ко от учителя на ученика.

Пендъргаст беше взел най-важното от чонг ран и го бе съчетал с други психически техники, включител­но идеята за дворец на паметта, описана в италиански ръкопис от XVI век на Джордано Бруно, озаглавен Ars Memoria - „Изкуството на паметта“. Резултатът беше неповторима и сложна форма на психическо онагледя­ване. Чрез трениране, грижлива подготовка и фанатична степен на интелектуална дисциплина това упраж­нение му помагаше да вземе сложен проблем с хиляди факти и предположения и наум да ги събере в после­дователно описание, което след това можеше да бъде обработено, анализирано и най-важното - преживяно. Пендъргаст използваше тази техника, когато имаше да решава изплъзващи се проблеми. Да си представя на­гледно места, до които не може да стигне физически, чрез силата на своя интелект. Далечни места и дори места в миналото. Обаче тази техника беше страшно изтощителна, затова я използваше рядко.

Лежа в продължение на дълги минути неподвижен като труп. Първо подреди сложния комплект от факти в определен ред, след това настрои сетивата си към окръжаващата среда, изключвайки същевременно гла­са в съзнанието си - карайки този дразнещ и постоя­нен коментар, който всички хора носят в главите си, да замлъкне. Напоследък гласът беше станал особено силен и бяха нужни специални усилия, за да го спре. Пендъргаст беше принуден да премести своята медитативна гледна точка от Трето на Четвърто равнище, докато изчисляваше сложни уравнения наум, тъй като играеше бридж едновременно на четири ръце. Най-накрая гласът замълча и тогава той тръгна по древни­те стъпки на чонг ран. Първо блокира един след друг всеки звук, всяко усещане: пукането на сградата, шу­моленето на вятъра, миризмата на прах, усещането за твърдите дъски на пода, изглеждащото безкрайно усе­щане за собственото тяло, докато най-накрая не изпад­на в състояние на стонг па ниид - усещането за пълна празнота. За миг имаше единствено небитие, дори ся­каш самото време се разпадна.

Точно тогава бавно, много бавно, нещо започна да се материализира от нищото. В началото беше миниатюрно, нежно и красиво като яйце на Фаберже. Без бързане то започна да става все по-голямо и по-голямо. Със затворени очи Пендъргаст му позволи да придо­бие форма и очертания. Тогава най-накрая отвори очи и се озова на ярко осветено място: една великолепно елегантна трапезария, сияеща от светлина и кристали, огласена от звъна на чаши и шумоленето от благовъзпитани разговори.