- Мнозина от миньорите се опитали да проследят гризлито - продължи Уайлд, - но никой не успял, като изключим един от тях, който изучил изкуството на проследяването, докато живял сред индианците. У него се появила идеята, че убийствата не са дело на мечка стръвница.
- Не били дело на мечка?
- Не били дело на мечка, да, господине. И така, чакайки следващото убийство, този човек - казвал се Кропси - тръгнал по следите и скоро открил, че извършителите са група мъже.
След тези думи Дойл рязко се дръпна назад.
- Господин Уайлд, нима искаш да кажеш, че тези хора са... били канибали?
- Точно така. Американски канибали.
Дойл поклати глава.
- Чудовищно, чудовищно.
- Прав си - кимна Уайлд. - Те нямат добрите обноски на нашите английски канибали.
Дойл се вторачи стреснато в събеседника си.
- Уайлд, това не е смешно.
- Може би. Ще видим. Както и да е. Нашият Кропси проследил тези канибали до тяхното леговище, изоставена минна шахта някъде из планината, на място, наречено Смъглърс Уол. В града, разбира се, нямало полицейски участък и този човек организирал малка група от местни доброволци. Те се нарекли Комитетът на седмината. Посред нощ щели да се качат в планината, за да изненадат канибалите и да въздадат суровото правосъдие на Американския запад. - Уайлд започна да си играе с бутониерата. - Следващата вечер в полунощ тази група се събрала в местната кръчма, за да обсъди стратегията си и без съмнение да се подкрепи за предстоящото изпитание. След това излезли през задния вход. Били тежко въоръжени и носели затъмнени фенери, въже и факла. Тук, скъпи Дойл, разказът става... няма какво да лицемерим... твърде противен. Подкрепи се, ето един от добрите ни келнери.
Келнерът донесе едно меню и Пендъргаст насочи вниманието си към него. Три или четири минути по-късно беше разтърсен, както се бе задълбочил в него, от рязкото скачане на Дойл от масата. Във възбудата си лекарят бутна стола си на земята и после побягна от ресторанта с изписани по лицето шок и отвращение.
- Какво става? - попита Стодарт и се смръщи, когато видя Дойл да изчезва по посока на мъжката тоалетна.
- Подозирам, че причината е в скаридите - отговори Уайлд, докато превзето попиваше устни със салфетката...
... Също толкова бавно, колкото се бе появил, гласът започна да избледнява в съзнанието на Пендъргаст. Разкошният интериор на хотел „Лангъм“ потрепваше, докато се разтопяваше в мъгла и мрак. Бавно-бавно се материализира друга сцена - и то твърде различна. Беше пълната с дим и изпарения от уиски воняща задна стая на претъпкана кръчма, през чиито гънки стени проникваха звуците от хазарта, пиенето и споровете. Задно помещение, което забележително напомняше онова, в което Пендъргаст се намираше - в днешния Роринг Форк. След кратък разговор с решителни гласове група от седем мъже станаха от голямата маса. Мъже, които носеха оръжия и фенери. Последваха своя водач Кропси и излязоха през задния вход от малкото помещение и потънаха в нощта.
Пендъргаст ги последва и неговото безтелесно присъствие се рееше в студения нощен въздух като призрак.
1 Жорис Карл Юисманс - фр. писател, постигнал известност с романа си A Rebours („Наопаки“). - Б. пр.
53
Групата миньори тръгна надолу но мръсната главна улица на града равнодушно и без да бърза, докато не стигна другия край, където свършваше населеното място и започваха горите, простиращи се нагоре в планините. Нощта беше безлунна. Във въздуха се носеше миризмата на изгоряло дърво от огньовете, а в близкия корал конете се движеха неспокойно насам-натам. Групата безшумно запали фенерите си и продължи по неравния миньорски път, минавайки под тъмните ели.
Нощта беше хладна, а небето осеяно със звезди. Самотен вълк зави някъде из голямата верига от планини. Бързо му отговори друг. Когато мъжете набраха височина, елите започнаха да стават по-малки, по-ниски, извити в странни форми от несекващите ветрове и дълбоките снегове. Постепенно дърветата изтъняха и се превърнаха в сплъстени гъсталаци от закърнели стъбла и после каруцарският път пресече горската граница.
В съзнанието си Пендъргаст следваше групата.
Линията от жълти фенери напредваше по голите, осеяни с камъни склонове, наближавайки Смъглърс Сърк. Сега навлязоха в една наскоро изоставена минна зона и наоколо се появиха призрачни отпадъци, подобни на пирамиди, които се спускаха надолу по склоновете на хребета, зеещите отвори на шахтите над тях, надупчени от разнебитените улеи за спускане на рудата, подпори, улеи за промиване и канали за вода.