Когато свърши, се изсмя колкото беше възможно по-естествено, после обяви, че се е разприказвала доста и сега би желала да чуе какво мисли той.
Щом чу това, началник Морис отпи глътка кафе, прочисти гърлото си, похвали я за упоритата ѝ работа и предприемчивост, каза колко високо цени посещението ѝ и отново колко интересен му се струва нейният проект. Наистина. Разбира се, ще трябва да го обмисли и да се посъветва с местната служба по съдебна медицина, с историческото дружество и неколцина други, за да ги попита за тяхното мнение. Сигурно трябва да включи и градския прокурор... Той допи кафето си и положи ръце на подлакътниците на стола, все едно се готви да стане и да сложи край на срещата.
Катастрофа. Кори си пое дълбоко дъх.
- Мога ли да бъда напълно откровена?
- Да, защо?
- Отне ми цяла вечност да събера парите за този проект. Освен следването трябваше да работя на две места. Роринг Форк е един от най-скъпите градове в страната и пребиваването ми тук струва цяло състояние. Ще фалирам, докато чакам разрешение.
Тя направи пауза, за да си поеме дъх.
- Честно казано, началник Морис, ако се съветвате с всички тези хора, това ще отнеме много време. Най-малко седмици. Всеки ще има различно мнение. И накрая каквото и решение да вземете, все някой ще се почувства пренебрегнат. Така проектът може да стане спорен.
- Спорен - повтори началникът с нотки на тревога и отвращение в гласа.
- Мога ли да направя алтернативно предложение?
Началникът изглеждаше леко изненадан, но не и раздразнен от това.
- Разбира се.
- Както предполагам, вие разполагате с нужната власт да ми дадете разрешение. Така че... - Тя направи пауза, после реши да го изложи напълно откровено. - Ще ви бъда безкрайно благодарна, ако ми разрешите още сега, за да мога да почна колкото може по-скоро проучването си. Нужни са ми само няколко дни с останките, както и възможността да взема с мен няколко кости за по-нататъшен анализ. Това е всичко. Колкото по-бързо стане, толкова по-добре за всички. Костите си лежат там. Мога да си свърша работата, без някой да забележи каквото и да било. Не давайте време на хората да повдигнат възражения. Моля, началник Морис, толкова е важно за мен!
Този апел прозвуча по-отчаяно, отколкото възнамеряваше, въпреки това видя, че отново му беше направила впечатление.
- Така - започна началникът след още прочиствания на гърлото, хъмкания и паузи. - Разбирам. Хм. Не искаме разправии.
Той се наклони встрани над стола и се провикна към вратата:
- Шърли? Моля, още кафе!
Секретарката се върна с още две картонени чаши. Началникът отново изсипа удивително количество захар в чашата си, заигра се с лъжицата, сметаната и накрая започна безкрайно да я разбърква, докато челото му си оставаше смръщено. Най-накрая остави пластмасовата лъжичка и отпи голяма глътка.
- Клоня към вашето предложение - обяви той. - Много. Ето какво. Още е сутрин. Сега ще ви заведа там, ще ви покажа ковчезите. Разбира се, няма да можете да боравите с останките сега, но ще добиете представа за какво става дума. И ще ви дам отговор утре сутринта. Това устройва ли ви?
- Напълно. Благодаря!
Началник Морис засия.
- Да си остане между нас, но можете да разчитате на положителния ми отговор.
Когато станаха, Кори трябваше да положи усилия да не се хвърли на врата на полицая.
1 Известен американски журналист, създател на течението „гонзо журналистика“. - Б. пр.