Кори слезе в мазето, веднъж поне благодарна за горещината. Вратата беше затворена. Почука. Никакъв отговор.
Къде може да е в буря като тази? Не беше в хотел „Себастиан“, защото не вдигна телефона.
Завъртя топката, но вратата беше заключена.
Тя се спря за малко, като все още замислено стискаше топката. После се завъртя и се качи по стълбите.
- Намери ли го? - попита Айрис.
- Нямах късмет - поклати Кори глава. - Виж, мисля, че забравих нещо важно в кабинета му. Имаш ли ключ?
Айрис обмисли думите ѝ.
- Имам, но не мисля, че мога да те пусна да влезеш. Какво си забрави?
- Мобилния телефон.
- О. - Айрис отново се замисли. - Мисля, че в такъв случай мога да ти отворя, но аз трябва да съм с теб.
- Това би било чудесно!
Тя последва Айрис надолу по стълбите. След миг жената отвори вратата и светна лампата. Помещението беше горещо и задушно. Кори се огледа. Бюрото беше покрито с листове, които бяха грижливо подредени. Тя ги огледа отгоре, обаче всичко беше твърде спретнато, твърде наредено, за да издаде някаква информация.
- Не го виждам - заключи Айрис, след като се огледа.
- Може да го е прибрал в някое чекмедже.
- Кори, не мисля, че може да отваряш чекмеджета.
- Разбира се, че няма.
Тя трескаво огледа бюрото, после отново.
- Трябва да е някъде тук - подхвърли тя.
В този момент зърна нещо интересно. Страничка, откъсната от малък бележник, покрита с лесноразличимия закръглен почерк на Пендъргаст. Горната и част стърчеше малко от купчина документи. Три подчертани думи се набиваха в очи: Суинтън и мината „Кристмъс“.
- Дали не е там? - Кори се наведе над бюрото, сякаш иска да погледне зад настолната лампа, докато „случайно“ бутна купчината документи с лакът така, че да се покажат още редове върху откъсната страница. Ръката на Пендъргаст беше изписала:
среща в Айдиъл точно в 11 часа довечера те са се сврели в затворената мина „Кристмъс“ горе на Смъглърс Уол общо са четирима вземи най- добрите си оръжия и фенер изгори това писмо преди да тръгнеш
- Е, Кори, време е да си вървим - твърдо каза Айрис, когато със смръщване забеляза, че Кори чете нещо на бюрото.
- Добре. Съжалявам, къде ли съм забравила този проклет телефон?
Когато се озова отново в хотела, Кори бързо записа прочетеното по памет, после се втренчи замислено в листа. Беше очевидно, че Пендъргаст е преписал бележка или стар документ, в който се споменава мястото, където е извършено нападението срещу канибалите: мината „Кристмъс“. В архива „Грисуел“ беше видяла няколко карти на миньорския район, на които всяка мина и шахта бяха обозначени. Щеше да бъде лесно да открие мястото и дори плановете на тази мина.
Това беше интересно и променяше всичко. Подозираше, че подлуделите от живака миньори са се крили в някоя изоставена мина. Ако са били убити в шахтата, останките им може би бяха още там.
Мината „Кристмъс“... ако успееше да вземе няколко проби на кости и косми от останките, можеше да ги изследва за живачно отравяне. Такъв тест беше евтин и лесен. Можеше да се направи дори с детски комплект. А ако тестовете излязат положителни, това щеше да е още един плюс в нейна полза. Така очевидно щеше да разреши случая със старите убийства, като посочи най-необикновения мотив.
Сети се за обещанието, което беше дала на Пендъргаст: да стои в хотела и да зареже всеки опит да намери човека, който е стрелял по нея и е обезглавил кучето. Е, беше зарязала опитите. Пендъргаст не биваше да крие информация от нея - особено информация от толкова съществено значение за нейната теза.
Тя погледна през прозореца. Бурята продължаваше да вилнее. Тъй като наближаваше коледната вечер, всичко беше затворено и градът бе почти напълно опустял. Точно сега бе най-подходящото време да посети архива „Грисуел“.
Кори се спря за миг, после пъхна в джоба си малкия комплект шперцове. Най-вероятно къщата на Грисуел щеше да има брава от XIX век, така че въобще нямаше да е проблем.
Тя отново се опакова в дрехите си и излезе в бурята. Окуражителното беше, че по улиците не се виждаше никой освен снегорините, докато тя крачеше по опустелите тротоари. Някои от коледните украшения - вечнозелените гирлянди и венци - бяха откъснати от вятъра и плющяха безнадеждно от улични стьлбове и фасади. Светещите гирлянди също бяха скъсани и се люшкаха отчаяно насам-натам. Не можеше да види очертанията на планините, но чуваше, приглушено от бурята, жуженето и тракането на лифтовете, които продължаваха да работят въпреки случилото се и почти пълната липса на скиори.