Слезе от колата и преметна тежката раница през рамо. Цареше странна тишина, всичко беше окъпано в студена сива светлина. Въздухът беше леден - дъхът ѝ направо замръзваше. Миришеше на вечнозелена растителност. Клоните на дърветата бяха претоварени със сняг и провиснали, покривът на склада бе покрит с дебел слой сняг, а от стрехите висяха редици висулки, матови и студени на сивкавата светлина.
Кори отключи хангара, влезе и запали лампите. Снегомобилите бяха там, спретнато подредени в редица, ключовете в запалването. Каските висяха на близката закачалка. Тя тръгна край машините, за да провери горивните датчици. Макар никога да не се беше качвала на снегомобил, у дома в Канзас като девойка беше карала доста кросови мотоциклети. Изглежда снегомобилът работеше по същия начин: газта на дясната ръкохватка, а спирачката на лявата. Не изглеждаше сложно. Избра машината, която изглеждаше най-чиста, провери дали резервоарът е пълен, след това си хареса каска, накрая прибра раницата в празното пространство под седалката.
Отиде при главната врата на хангара, отключи я отвътре и я избута настрана да се отвори, но много трудно. Снегът, струпан върху вратата, се изсипа вътре. Кори запали снегомобила и провери датчиците, светлините, спирачките, опита съединителя и няколко пъти светна и загаси фаровете.
Въпреки страха и безпокойството изпита нарастващо вълнение. Трябваше да гледа на случващото се като на един вид приключение. Ако някой я следеше, щеше ли да я последва в планината? Струваше ѝ се невероятно.
Сложи си каската и даде малко газ, за да изкара внимателно машината през вратата. Щом излезе, се опита да затвори вратата на хангара, но падналият вътре сняг ѝ попречи да я плъзне.
Хрумна ѝ, че всъщност краде снегомобил - това сигурно беше углавно престъпление. Обаче при тази буря, навръх Коледа и с полиция, заета с подпалвача, вероятността да я хванат беше много малка. Според картата входът на мина „Кристмъс“ беше на около пет километра от тук нагоре по старите миньорски пътища, сега превърнати в маршрути за снегомобили. Ако караше внимателно, можеше да стигне там за десет или да речем петнайсет минути. Разбира се, много неща можеха да се объркат. Имаше вероятност да не успее да влезе в шахтата или тя да се окаже зазидана. Може останките да са били изгорени или скрити. Или да завари Пендъргаст - пази боже - отишъл там преди нея. В края на краищата, макар и непряко, беше научила за мястото от него. Каквото и да станеше, щеше да е сигурна, че е направила възможното. Независимо от всичко можеше да стигне до горе и да се върне за по-малко от час.
Тя дълго гледа картата, опитвайки се да запомни маршрута, след това я пъхна в жабката под малкото предпазно стъкло. Подкара и машината започна опасно да затъва, но когато даде газ, излезе отново от снега и тръгна по-сигурно. Внимателно увеличи скоростта и пое по служебния път, който според картата щеше да я отведе до мрежата от маршрути за снегомобили в планината и накрая да я изведе на миньорския път до Смъглърс Сърк и до входа за мината над него.
Скоро започна да усеща машината и вече се движеше с прилична скорост от около трийсет и няколко километра в час. Снегомобилът вдигаше огромен облак сняг отзад. Оказа се неочаквано вълнуващо да летиш между смърчовете, а свежият планински въздух да свири в ушите ти, докато гледаш към заснежените планински върхове наоколо. Беше ѝ достатъчно топло в многото слоеве зимни дрехи.
Когато се изкачи до хребета, стигна до основния снегомобилен маршрут, удобно маркиран със знак. Многото сняг беше скрил всички следи от други машини, но самият път се виждаше отчетливо, докато се изкачваше нагоре по Марун Ридж, маркиран със стьлбове, на които бяха закрепени яркооранжеви стрелки.
Тя продължи нататък. С увеличаването на надморската височина дърветата започнаха да се смаляват и изкривяват, някои приличаха на обикновени купчини сняг и след малко Кори доста неочаквано пресече дървесната граница. Спря, за да погледне картата - всичко беше наред. Гледките бяха изключителни: Роринг Форк се бе разпрострял в долината долу - миниатюрно градче, като кукленско, покрито с бяла покривка. От лявата ѝ страна ски районът се издигаше в планините с лентите на белите писти. Лифтовете още работеха, но изглежда навън бяха само най-заклетите скиори. Зад нея се издигаха на повече от четири хиляди метра вдъхващите страхопочитание върхове на Континенталния вододел.
Според картата тя се намираше на половината път от постройките на старата мина в циркуса.