Внезапно чу далечно бръмчене, идващо отдолу, и спря, за да чува по-добре. Беше двигател на снегомобил. Когато погледна назад към пътя, по който беше дошла, видя в далечината черна точка да се показва от един от острите завои на маршрута, преди да се скрие сред дърветата.
Почувства пристъп на паника. Някой я следваше. А може би е просто друг любител на снегомобилите? Не, не беше съвпадение, тя вече за трети път усещаше, че някой я следи. Трябва да е бандитът, наетият от Кьрмоуд главорез - сигурна беше. Човекът, който я беше заплашил и бе убил кучето ѝ. При тази мисъл я заля нова вълна страх. Не, това не беше приключение. Това беше истинско безразсъдство - постави се в уязвимо положение: сама в планината, далече от всякаква помощ.
Веднага извади мобилния си телефон. Нямаше покритие.
Шумът от двигателя бързо се усилваше. Нямаше много време.
Мислите в главата ѝ се застрелкаха. Не можеше да обърне и да се върне - пътят надолу беше само един.
Освен ако не се спусне право надолу по склона. Не можеше да слезе от пътя и да се скрне - машината оставяше лесно видими следи. А сега снегът беше прекалено дълбок, за да зареже снегомобила и да тръгне пеша.
Започна да осъзнава, че си е навлякла истински неприятности. Реши, че е най-добре да продължи нагоре кьм мината, да проникне в нея, ако може, и там да се скрие от преследвача. Тя имаше карта на мината „Кристмъс“, а той - не.
Когато отново потегли по пътя, видя снегомобила да излиза от последния завой преди дървесната граница и да ускорява към нея.
Даде газ и се понесе по пътя, първо с четиресет, после с шейсет километра в час. Машината на практика сякаш полетя. От едната ѝ страна се издигаха високи скали, а от другата се спускаше стръмна снежна стена. След пет минути пьтят пресече най-високата точка на склона, който се спускаше в долината, и се озова в стария минен комплекс, сгушен в широкия овал на циркуса, обозначен на картата като Смъглърс Сърк. Заобиколени от високи хребети, наоколо се виждаха руините от някогашни минни постройки, кривите линии на покривите, отрупани със сняг, на места превърнати в купчини строшени дъски. Тя спря за малко да се ориентира по картата. Мината беше още по-нагоре, на стръмен склон в планината, точно над тези стари сгради. Смъглърс Уол. С картата в ръка присви очи нагоре в сивата светлина, за да намери входа. Официалният снегомобилен маршрут свършваше тук, но на картата се виждаше стар миньорски път до мината, който още съществуваше. Когато огледа стръмната стена на циркуса, Кори видя очертанията на стария път, който се виеше в поредица от плашещи почти обратни завои, покрити с дебела снежна покривка.
Чу отново приближаващия се шум на снегомобила зад нея.
Прибра картата и даде газ, мина покрай старите сгради и се насочи към далечната страна на циркуса, където хълмът започваше отново да се издига. С изненада видя пресни следи от снегомобил между сградите. Бяха леко заснежени и очевидно оставени по-рано през деня.
Стигна до подножието на изсечения в склона път. Щеше да е страшничко. Но докато оглеждаше замислено почти вертикалната стена над себе си, шумът от преследващия я снегомобил стана още по-силен. Тя се обърна и видя, че влиза в циркуса, на по-малко от километър от нея.
Даде газ и пое по миньорския път, като гледаше да се придържа колкото може по-близо до склона, докато летеше през преспи и навявания. Първият обратен завой беше толкова остър и тесен, че сърцето ѝ за малко да спре. Докато пълзеше по пътя, защото рязко намали скоростта, едва не заседна в пряспа и опитите ѝ да се освободи събориха цяла лавина, а снегомобилът се наклони. Даде газ до края и с последни усилия успя да се върне на пътя. Спря да си почине малко, защото дишаше тежко, уплашена от бялата бездна, която зее под нея. Тогава ѝ хрумна, че на този стръмен хълм опасността от лавини трябва да е голяма. Сега видя преследвача си да минава през стария минен комплекс, следвайки нейните следи. Беше достатъчно близо, за да види пушката, преметната на гърба му.
Осъзна, че е позволила да бъде притисната към планината. Пътят свършваше пред входа на мината. Там нямаше друго освен отвесни скали над него. И убиец отдолу.
Взе още половин дузина плашещи остри завои, карайки безразсъдно през дълбокия сняг, да не би машината да заседне. Най-накрая успя да стигне до входа на мината, белязан с неустойчиво скеле и квадратен отвор, подпрян с дебели, изгнили трупи. Спря снегомобила точно пред него, свали каската и вдигна седалката, за да извади раницата си. Когато моторът спря, чу рева на другия снегомобил, който ѝ се стори още по-близо.