Вратата беше монтирана на около три метра навътре в тунела, затова не беше затрупана със сняг. Беше стоманена, както и касата - и двете пожълтели от ръждата. На нея висеше тежък стар катинар.
Шумът от двигателя се усили. Кори започна да изпада в паника. Свали ръкавиците си, извади шперцовете и се опита да вкара единия в ключалката, но стана ясно, че катинарът е пълен с ръжда и не може да бъде отключен. Докато се мъчеше с него, чуваше приближаващия рев на снегомобила.
Грабна ножиците за болтове, но те не бяха достатъчно големи, за да захванат дебелите халки на катинара. Обаче отчасти успяха да захапят скобата. Кори натисна с все сили и челюстите на ножицата се врязаха в метала. Тя взе чука и го стовари с все сили върху наполовина срязаната скоба, после нанесе още един силен удар. Успя да я огъне достатъчно, за да я среже по-лесно. Дори след като я сряза, трябваше отново да блъска с чука, защото катинарът беше толкова ръждясал, че не искаше да се отвори.
Хвърли се върху металната врата, но тя не помръдна, само жално изскърца.
Приближаващият снегомобил изведнъж изрева съвсем наблизо. Вдигна се снежен облак и машината се появи на входа на мината, управлявана от мъж с черна каска и скиорски екип. Той се надигна от снегомобила и свали каската и пушката почти едновременно.
С неволен вик Кори се хвърли срещу вратата и едва не си извади рамото при сблъсъка. С пронизително скърцане вратата се отвори малко, но достатъчно, за да се промуши. Грабна раницата и се провря през отвора, после се хвърли отново върху вратата и я блъсна да се затвори. В същия миг се чу оглушителният трясък на пушката. Куршумът отскочи от желязото и рикошира в мината, избухвайки в искри, когато се размаза в скалите зад нея.
С второ блъскане Кори успя напълно да затвори вратата. Облегната на нея, извади челника, нахлузи го върху балаклавата и го включи. Няколко куршума се сплескаха във вратата с оглушителен плясък, но тя беше от дебела ламарина и те не направиха нищо повече от вдлъбнатини. После Кори почувства как някой се хвърли върху вратата и успя да я отвори няколко сантиметра. Тя направи същото и я затвори отново, после извади козия крак от раницата и го напъха под вратата, довкарвайки го с няколко удара на чука, докато заседна. Почувства как мъжът отново се хвърли, опитвайки се да отвори, на козият крак пречеше.
Той заблъска яростно по ламарината, но лостът поддаде съвсем малко. Едва ли обаче щеше да издържи много дълго. Тя се огледа. Навсякъде бяха разхвърляни скали и ръждясали части от някогашното оборудване.
Бууум! Мъжът се беше хвърлил срещу вратата и изблъска малко козия крак.
С няколко удара на чука Кори го върна обратно, после започна да трупа скали и железа пред вратата. Малко по-надолу върху релсите се виждаше стара количка за руда. С огромни усилия успя да я раздвижи, доближи я до вратата и я обърна така, че да падне върху нея. След това добави още няколко по-големи парчета скала. Сега вратата щеше да издържи поне известно време. Кори се отпусна върху каменната стена, дишайки тежко, и се опита да се успокои и да измисли какво да прави.
Срещу вратата бяха изстреляни още няколко куршума, които предизвикаха оглушително дрънчене и я накараха да подскочи. Тя грабна раницата си и пое навътре в шахтата. За първи път успя да огледа мястото, където се намираше. Въздухът беше студен, но не толкова, колкото навън. Миришеше на мухъл и желязо. Тунелът вървеше направо в здравата скала, укрепен на всеки три метра с дебели дървени трупи. Релсите се губеха в мрака напред.
Тя се впусна в тунела, подтичвайки. Шахтата кънтеше от опитите на преследвача да отвори вратата. Кори стигна до пресечка, зави и накрая се озова в сляп тунел, където се наложи да спре да си почине. И да помисли.
Беше си осигурила малко време, но в крайна сметка мъжът щеше да успее да отвори вратата. Старата карта, която беше свила, сочеше, че част от мината „Кристмъс“ се свързва с други, разположени по-ниско рудници, образувайки лабиринт от тунели и шахти - стига още да бяха проходими. Ако можеше да стигне до тях и да излезе... но какво щеше да ѝ помогне това? Отвън снегът беше толкова дълбок, че не можеше да се ходи. Имаше само един начин да слезе от планината - със снегомобил.
Никой не знаеше, че е тук. Не беше казала на никого къде отива. Боже, каза си Кори, в каква каша се забърках.
В този момент чу метално скърцане. След това още едно. Погледна иззад ъгъла в тунела, откъдето беше дошла, към вратата в далечината и видя ивица светлина. Още едно скърцане и ивицата стана по-широка.