Мамка му, нещо стана с глезена ѝ.
Дали онзи ще събере смелост да слезе по опасната стълба? В основата ѝ лежаха гниещи платнище и дъски. Куцайки, Кори издърпа платнището и струпа дъските под стълбата. Материалите бяха сухи и прашни и се разпадаха в ръцете ѝ. Сега стълбата започна да се тресе и скърца - преследвачът ѝ се спускаше.
Което означаваше, че няма да може да стреля.
Кори избута довлечените материали под стълбата, извади запалката и запали импровизираната клада. Тя беше толкова суха, че пламна като бомба.
- Пукни! - изпищя Кори, докато поемаше надолу по тунела, опитвайки се да не обръща внимание на болката в глезена. Божичко, болеше я така, сякаш е счупен. С куцане, защото болката беше мъчителна, тя продължи по друг тунел, след това по друг, завивайки съвсем напосоки, вече напълно изгубила ориентация. Обаче беше съвсем очевидно, че е напуснала мината „Кристмъс“ и е навлязла дълбоко в лабиринтите на „Сали Гудуин“ или някой от другите, по-ниско разположени рудници, които пронизваха планината. Чуваше шум зад гърба си, което означаваше, че нейният преследвач някак си беше успял да мине край огъня. А може би просто беше изчакал да догори.
Челникът ѝ разкри напред срутване, купчина ръбести скални блокове, разхвърляни по пода на тунела. Върху тях лежаха няколко строшени подпори. Обаче се видя и тясна пътека, която заобикаляше отломките. Отгоре влизаше студен въздух. Кори се изкатери мъчително по скалите и подпорите и вдигна глава. Една пукнатина разкриваше парче тъмносиво небе и това беше всичко. Нямаше начин да излезе, защото не можеше да стигне до отвора.
Тя продължи, избирайки внимателно пътя си сред отломките, докато не се спусна най-накрая на плоския под от другата страна. Внезапно чу някакво бръмчене. Закова се на място, светна напред и извика от уплаха, като същевременно отскочи назад. Сред падналите скали лежаха, подобни на въжета, много гърмящи змии, потънали в зимен сън. Бяха полузаспали в студения въздух, но преплетените им тела мърдаха с ужасяващи забавени движения, пулсираха и се въртяха почти като едно-единствено същество. Някои бяха достатъчно будни, за да издават предупредителното си тракане.
Тя светна наоколо и видя други змии, навити в различни малки пространства между скалите. Бяха навсякъде - стотици. Дори, осъзна тя с отвращение - зад нея.
Внезапно изтрещя изстрел и Кори почувства как едната ѝ ръка подскочи в отговор на попадението. Инстинктивно прескочи струпаните змии, залитна между скалите, а болката в глезена сега беше дори по-мъчителна. Наоколо имаше камъни - възможност, която не можеше да пропусне. Тя вдигна един тежък камък в дясната си ръка - нещо не беше наред с лявата, но щеше да се тревожи за това по-късно, скочи на голямата скала и го запрати с все сила да се стовари върху гъмжилото от тела.
Скалата падна върху влечугите и реакцията им беше мигновена и плашеща - чу се мощно тракане, което сякаш изпълни тунела с бръмченето на хиляди пчели. Мързеливата купчина змии внезапно се беше превърнала във вихрушка, плъзгаха се на всички страни, някои се носеха право към Кори.
Тя залитна назад. Изтрещя друг изстрел, куршумът рикошира в камъните, а Кори падна между две скали. Бръмченето изпълваше пещерата като някакво голямо бучащо динамо. Тя се изправи и побягна, влачейки наранения си глезен. Половин дузина змии се хвърлиха срещу нея и тя отскочи. Две се закачиха с дългите си зъби за дебелата материя на зимните ѝ панталони. С писък ги перна с ръка да паднат, докато подскачаше между атакуващите я животни, а през това време още два изстрела изпищяха сред скалите. Няколко мига по- късно се отърва от масата яростни змии, отдалечавайки се с куцане, докато най-накрая повече не можеше да издържа и рухна в болки. Лежеше там задъхана, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Глезенът ѝ със сигурност беше счупен. Освен това имаше проблем с ръката. Дори в тъмното можеше да види, че ръкавицата ѝ е просмукана с тъмна течност. Тя внимателно я свали, светна челника и се удиви на гледката, която се откри пред очите ѝ: розовият ѝ пръст висеше на парче кожа, а от раната бликаше кръв.
- Мамка му!
Тя изтръска безполезния пръст, като при това едва не припадна от съчетанието на замайване и отвращение. Разви шала, отряза парче от него и го уви стегнато около ръката и чуканчето на пръста, за да спре кръвотечението.