Мили боже, отиде ми пръстът. Като в кошмар си сложи ръкавицата и се опита да се увие колкото може по-добре в шала. Докато го правеше, чу откъм гърба си вик, след това писък и дива стрелба. Този път обаче изстрелите не бяха насочени срещу нея. Пещерата ехтеше от тракането, този зловещ звук - плод на змийския гняв. Още изстрели и писъци.
Трябваше да върви. Най-накрая той щеше да успее да мине през змиите, освен ако Кори не извади голям късмет и някоя го ухапе. Тя се изправи на крака, борейки се срещу замайването и усилващото се гадене. Божичко, трябваше ѝ патерица, но тук нямаше нищо подръка. Продължи в тунела, но куцаше твърде лошо. Той се спускаше надолу, като минаваше през още няколко пресечки. След малко Кори стигна до малък страничен алков, запушен със скали, които образуваха импровизирана стена, сега частично рухнала. Скривалище? Тя се набра нагоре, извади още няколко камъка и погледна вътре.
Светлинният лъч падна върху купчина плъхове, които се втурнаха във всички възможни посоки с писъци, и разкриха останките на няколко човека.
Кори се вторачи в тях с изумление. Бяха четири проснати в редица скелета. Всъщност по-скоро донякъде мумии, защото по костите им още имаше изсъхнала плът, изгнили дрехи, стари ботуши и коси. Изсъхналите им глави бяха извити назад, устите им широко отворени, сякаш крещят, разкриваха челюсти, покрити с изгнили черни зъби.
Когато пропълзя вътре, за да ги огледа отблизо, Кори видя всички признаци. Били са застреляни - за това свидетелстваха безбройните дупки по черепите и много други кости, счупени вероятно под въздействието на куршумите. Огнева атака, надхвърляща много пъти нужното, за да бъдат убити - виждаше се огромното желание да бъдат унищожени.
Четиримата полудели от живачно отравяне миньори. Били са убити някъде в тази система от тунели, вероятно в мината „Кристмъс“, а телата им са били довлечени тук и скрити.
До труповете лежеше дълга, тежка пръчка - истинска тояга, вероятно носена от някой от убийците. Щеше да ѝ свърши работа за импровизирана патерица.
Колкото можеше по-бързо, без да рискува непокътнатостта на доказателствата, Кори свали раницата, извади пликовете за проби и ги подреди. Свали ръкавицата от здравата си ръка и застана на колене, после запълзя от тяло на тяло, взимайки от всяко проба от косата, късче изсъхнала като хартия кожа и парченце кост. Затвори ги в пликовете и ги сложи обратно в раницата. Снима труповете с мобилния си телефон и метна раницата отново на гърба си.
С потиснато стенание от болка успя да се изправи на крака, опирайки се на тоягата. Сега трябваше да установи къде се намира и как да излезе. Без да я застрелят при това.
Като по заповед чу далеч назад още изстрели. Почти успя да си представи, че чува бръмченето на гърмящите змии - меко тракане в далечината, като плисъка на океански вълни.
Тръгна надолу по тунела, зяпайки от болка, докато се опитваше да намери някаква отличителна забележителност, която би могла да открие на картата, за да успее да се ориентира към някой изход. За свое голямо облекчение след десетина минути влачене, стигна да пресечка от три хоризонтални тунела и една вертикална шахта. Рухна на земята, извади картата и взе да я оглежда внимателно.
Ето го!
Слава богу! Най-сетне пробив! Според картата сега се намираше в мината „Сали Гудуин“, не много далече от един по-ниско разположен изход. Отводнителен тунел с голяма тръба минаваше на сто-двеста метра от мястото, където беше сега Кори, и водеше право до ирландската помпа в циркуса под мината „Кристмъс“. Сгъна картата и я прибра, след това пое към отводнителния тунел.
След няколко минути ходене и мъчителни болки, най-накрая стигна до малко поточе вода, което заливаше каменния поток, и накрая до отвора на древна тръба, близо деветдесет сантиметра в диаметър, която се простираше по протежение на тунела. Кори се наведе и влезе с пълзене в нея, благодарна, че не трябва да стои на краката си, и започна да се промъква напред.
Беше тъмно и тясно, а обемистото ѝ облекло се закачаше и драскаше по ръждивата тръба. Обаче напредваше сравнително лесно, защото нямаше пропадания или стеснения. След десет минути почувства лъх на по-студен и свеж въздух. Дори си представи, че усеща миризмата на сняг. След още няколко минути успя да различи сумрачна светлина отпред и скоро излезе първо през страничен отвор, а после през отчасти отворена дървена врата в тъмно и мръсно място, пълно с ръждясали тръби и огромни вентили. Вече беше много студено и мрачна сива светлина влизаше през отворите в дървения покрив. Кори се сети, че се намира някъде из дълбините на сградата с ирландската помпа.