5
Кори се настани на пътническата седалка в патрулката до началника, който очевидно нямаше шофьор, затова подкара сам. Вместо обичайния „Форд Краун“ колата беше „Джип Чероки“, боядисана в обичайните за полицейска патрулка два цвята. На вратите се виждаше градският символ на Роринг Форк - листо от трепетлика - а около нея шестовърхата шерифска значка.
Кори осъзна, че е извадила голям късмет. Началникът изглеждаше свестен, добронамерен човек и макар да излезе донякъде безгръбначен, беше разумен и интелигентен.
- Идвали ли сте и преди в Роринг Форк? - попита Морис, когато завъртя ключа и двигателят се събуди с рев.
- Никога. Дори не карам ски.
- Боже милостиви. Трябва да се научите. Сега сезонът е в своя пик - идва Коледа и така нататък - ще видите всичко най-хубаво.
Колата пое по Ийст Мейн Стрийт и началникът започна да ѝ показва някои от историческите сгради - общината, историческия хотел „Себастиан“, различни известни викториански господарски къщи. Всички сгради бяха окичени с празнични лампички и елхови гирлянди, покривите им бяха заснежени, прозорците заскрежени, а дебелите клони на дърветата - покрити със сняг. Пейзажът беше като от гравюра на „Къриър и Айвс“. Минаха през търговския район, където улиците бяха по-пълни със скъпи бутици от златната миля на Пето авеню. Беше наистина удивително: тротоарите гъмжаха от купувачи, изтупани с кожи и диаманти или прилепнали скиорски екипи, и всички влачеха пазарски чанти. Редиците коли се движеха със скоростта на глетчер и те пълзяха надолу по улицата, притиснати като в сандвич между удължени хъмъри, всъдеходи „Мерцедес“, „Рейндж Роувър“ и „Порше Кайен“. Разбира се, и моторни шейни.
- Съжалявам за това задръстване - извини се началникът.
- Няма за какво. Направо е смайващо - отговори Кори, едва ли не надвесена от прозореца, докато гледаше парада на магазините, край които минаваха: „Ралф Лорън“, „Тифани“, „Диор“, „Луи Вюитон“, „Прада“, „Гучи“, „Ролекс“, „Фенди“, „Булгари“, „Бърбери“, „Бриони“, чиито витрини бяха претъпкани със скъпи вещи. Сякаш нямаха край.
- Количествата пари в този град са невероятни - обясни началникът. - Честно казано, от гледна точка на полицейската работа това може да е проблем. Много от тези хора си мислят, че за тях правилата не важат. Обаче в полицията на Роринг Форк ние се отнасяме към всички еднакво. Подчертавам - към всички.
- Добра политика.
- Това е единствената възможна политика в град като този - обясни той не без доза помпозност, - където почти всеки е някаква звезда, милиардер или и двете заедно.
- Сигурно е магнит за крадците - отбеляза Кори, все още вторачена в скъпите магазини.
- О, не. Престъпността тук е почти нулева. Както видяхте, доста сме откъснати. Има само един път - шосе 82, което през зимата може да стане път с препятствия и често е затворено заради снега. А летището ни се използва само от частни самолети. Към това трябва да се добавят и разходите, за да отседнеш тук - доста над възможностите на някой дребен крадец. Тук е прекалено скъпо за крадците! - Той се засмя сърдечно.
Не само за тях, помисли си Кори.
Сега минаваха край няколко сгради, които приличаха на възстановка от времето на сребърната треска: барове с летящи врати, кантори за определяне на металната проба, смесени магазини, включително няколко бардака с весело изрисувани прозорци. Всичко беше безукорно спретнато и чисто - от лъснатите плювалници по издигнатите над земята дървени тротоари до високите фалшиви фасади на сградите.
- Какво е това? - попита Кори, докато сочеше семейство, което се снимаше пред фасадата на „Идеалната кръчма“.
- Това е старият град - обясни началникът. - Онова, което е останало от най-ранната част на Роринг Форк. През годините тези сгради просто си стърчаха и се разпадаха. Когато туризмът започна да се разраства, се чуха гласове да бъдат съборени. Обаче на някого му хрумна идеята да реставрира стария призрачен град, да го превърне в нещо като музей на миналото в Роринг Форк.
Дисниленд и ски курорт, помисли си Кори, докато се възхищаваше на анахронизма да разхвърляш подобни древни останки сред този разсадник на натрапчиво потребление.
Докато разглеждаше добре поддържаните постройки, профучаха две моторни шейни, вдигайки облаци бяла пудра.
- Защо толкова много моторни шейни? - полюбопитства Кори.
- В Роринг Форк има култура на ненаситна жажда за снегомобили - каза ѝ началникът. - Градът е известен не само със ски състезанията, но и с многото черни пътища за моторни шейни. Има десетки километри - цял лабиринт от старите миньорски пътища, които още съществуват в планините над града.