- Добри плодови нотки, но няма плътност, а и вкусът му бързо свършва. Съжалявам, но му липсва свежест. Това ли вино се сервира на коледния обяд? Варвари ли сме, господин Монтебело? Филистимци?
- Лоти, звънни на деветстотин и единайсет. Съобщи за нахлуване в дома.
- А, но аз бях поканен - възрази Пендъргаст. Той се обърна към прислужницата: - Нали, скъпа?
- Аз само отворих вратата...
- И още нещо - каза Монтебело, а гласът му скърцаше от ярост, докато останалите от семейството гледаха в объркано мълчание, - вие сте пиян!
В този миг като по поръчка готвачката влезе от кухнята, заобиколена от помощниците си, като носеше огромно фламбе. Пламъците се стрелкаха нагоре от сребърния поднос.
- Черешово фламбе! - изрева Пендъргаст и скочи на крака. - Великолепно! - Той се втурна напред. - Прекалено тежко е за теб, нека ти помогна. Пламъците може да са опасни, особено тук в Роринг Форк.
Разтревожена, че този пиян се хвърля към нея, готвачката направи крачка назад, но беше прекалено бавна. Агентът на ФБР се вкопчи в подноса, настъпи кратък миг на неравновесие и той се обърна. Сребърният поднос, черешите, сладоледът и горящото бренди се стовариха на масата и заляха останките от прасенцето.
- Пожар, пожар! - изпищя Пендъргаст, слисан от избухването на пламъците, а на лицето му бяха изписани удивление и паника. - Това е ужасно! Бягайте, всички навън!
Около масата се чу хор от писъци и викове, докато всички бързаха да отстъпят назад, обръщайки столовете и разливайки виното.
- Бързо, навън! - кресна Пендъргаст. - Натиснете паникбутона! Къщата ще изгори! Ще изгорим живи като останалите!
Ужасът в гласа му се оказа заразен. На мига настъпи хаос. Алармата за дим се включи, което увеличи безмозъчната паника на всички да излязат, да избягат на всяка цена от огъня. За секунди роднините, готвачката, келнерите и прислугата бяха изскочили от помещението, едните изблъскваха другите в паниката си и затрополиха надолу по коридора и през широкото фоайе. Един по един изхвърчаха от входната врата в сумрака. Мъжът в черно остана сам в къщата.
С неочаквано спокойствие се протегна, вдигна огромната сосиера и я изля върху пламъците, които вече бяха намалели заради разтопения сладолед и соковете на свинското месо. След това лисна и малко от некачественото каберне и с това завърши гасенето. После с голяма увереност и бързи крачки мина от трапезарията в хола и след него през няколко официално обзаведени стаи към задната част на къщата, където беше домашният архитектурен офис на Хенри Монтебело. Там Пендъргаст се насочи направо към група кантонерки. След като прегледа етикетите на всяко от чекмеджетата, избра едно, отвори го с рязко и уверено движение, прехвърли документите, извади дебела папка, затвори чекмеджето и я понесе към предната част на къщата, а при минаването през трапезарията взе бутилката шампанско. В преддверието намери балтона, шапката и шала, които прислужницата беше изпуснала на пода в паниката си. След като се облече, скри папката под балтона и излезе навън.
- Дами и господа - обяви той. - Огънят е угасен. Вече е безопасно да се приберете.
След това закрачи в снежния следобед към очакващата го кола и я подкара.
59
Кори почувства силните ръце на Тед да я прегръщат здраво. Това силно притискане я караше да се чувства в безопасност. Заля я вълна от облекчение. Тя се отпусна и освободи счупения си глезен от тежестта си, докато той я държеше.
- Ще се погрижа за теб - каза Тед пак, този път малко по-високо.
- Не мога да повярвам, че си тук - заплака тя отново. - Онзи тип в мината с пистолета... горила, наета от Кърмоуд да ме прогони от града. Той уби кучето ми, стреля по колата... а сега се опитва да ме убие.
- Кърмоуд - повтори Тед, гласът му стана по-про- низителен. - Пари. Тази кучка. За нея също ще се погрижа. О, боже, как ще се погрижа за тази кучка.
- Добре - каза Кори. - Господи, така ми се мае главата. Мисля, че трябва да полегна.
Той сякаш не я чу. Прегръдката му стана още постегната.
- Тед, помогни ми да седна... - Тя се размърда леко, защото я стискаше толкова силно, че започна да я боли.
- Шибана кучка! - каза той още по-високо.
- Забрави Кърмоуд... Тед, моля, причиняваш ми болка.