- Не говоря за Кърмоуд - обясни той, - а за теб.
Кори беше сигурна, че не е чула добре. Толкова беше замаяна. Прегръдката му се стегна до такава степен, че не можеше да диша.
- Тед... боли. Моля!
- Това ли само ще кажеш за себе си, кучко?
Гласът му сега беше различен. Суров и груб.
- Тед... какво?
- Какво ,,Тед какво "? - имитира я той е висок, писклив фалцет. - Каква си гадина!
- За какво говориш?
Той я стисна толкова силно, че тя извика.
- Харесва ли ти? Защото знаеш за какво говоря. Не ми се прави на малко невинно момиченце.
Кори се замята, но не ѝ бяха останали почти никакви сили. Това беше някакъв кошмар. Може би наистина беше кошмар - всичко това.
- Какво искаш да кажеш?
- Какво искаш да кажеш? - имитира я той.
Тя започна да се извива в опит да се освободи, но той грубо я завъртя така, че лицето му почти докосваше нейното. Зачервеното му, потно, изкривено лице и яростният поглед, който го обезобразяваше, я изплашиха до смърт. Очите му бяха зачервени и сълзяха.
- Виж се - каза той по-тихо, а устните му се гърчеха гневно. - Флиртуваш, разпалваш, първо обещаваш, после казваш „не“ и ме правиш на глупак.
Той я стисна неочаквано силно с яките си ръце и Кори почувства как едно от ребрата ѝ се пропука от натиска. Болка прониза гръдния ѝ кош. Тя изпищя, зяпна и се опита да говори, но той отново я стисна и ѝ изкара въздуха.
- Номерцата ти спират на мига. В .този момент. - Слюнки пръснаха по лицето ѝ. Устните му, покрити с нещо бяло, сега се притискаха в нейните, а странно противният му дъх я заля като изпаренията на гниещ труп.
Тя се опита да си поеме дъх, но не можа. Съчетаната болка от глезена, ръката и ребрата беше толкова мъчителна, че не можеше да мисли логично. Страх и шок накараха сърцето й да заблъска до пръсване. Никога не беше виждала толкова изкривено и толкова плашещо лице. Тед беше напълно луд.
Луд. Луд... Не искаше да мисли за последиците от това - не искаше, не можеше да развие този мисъл до логическото ѝ заключение.
- Моля... - успя да прошепне тя.
- Не е ли прекрасно? Попадаш просто така в ръцете ми. Това е карма. Спестява ми всички обичайни приготовления. Вселената иска да ти даде урок и аз ще бъда твоят учител.
Щом каза това, я хвърли на пода. Тя падна с разперени крака и ръце и изрева от болка. Той я последва с ритник в наранените ѝ ребра. Болката беше непоносима, Кори извика отново и със зинала уста се опита да си поеме дъх. Почувства как светът около нея започна да се върти, изпита странното усещане, че се рее във въздуха - болката, страхът и обезвереността смазаха всяка разумна мисъл. Пред очите ѝ се спусна мъгла, съзнанието я напусна.
Мина дълго време в мрак, преди друга пронизваща болка да я свести. Беше все още в опушеното помещение. Вероятно бяха минали само мигове. Тед стоеше над нея с гротескно изкривено лице, очите му продължаваха да сълзят, а устните му бяха покрити с лепкава бяла пяна. Той се протегна надолу, хвана я за крака, завъртя я по гръб и започна да я влачи по неравния дъсчен под. Кори се опита да изкрещи, но не успя. Главата ѝ се блъскаше болезнено в дюшемето и тя почувства, че отново е на път да изгуби съзнание.
Тед я изтегли от задната стая в основното помещение на постройката. Огромната помпа се извисяваше над нея, чудовищно страшилище от дебели тръби и цилиндри. Високата сграда скърцаше под напорите на вятъра. Тед я издърпа успоредно на хоризонтална тръба, смъкна ръкавиците ѝ, забеляза ранената ръка и устните му се изкривиха в злобна усмивка при вида ѝ, после вдигна другата ѝ ръка и грубо заключи китката ѝ с белезници за тръбата.
Кори лежеше възнак, изпадаше и излизаше от безсъзнание и зяпаше с отворена уста, за да си поеме въздух.
- Виж се - каза той и се изплю върху нея.
Докато тя с усилие се опитваше да седне, охкайки от болки, част от съзнанието ѝ не можеше да приеме, че това се случва на нея. Сякаш се случваше на друг, а тя гледаше отнякъде много, много далече. Обаче друга част от нейното съзнание - хладнокръвна и непреклонна, ѝ казваше точно обратного. Това се случва наистина. И не само това, а и че Тед ще я убие.
След като я заключи за тръбата, той отстъпи назад, кръстоса ръце и огледа резултата от работата си. Тъмната мъгла, която се беше спуснала върху Кори, сякаш малко се вдигна и тя започна да възприема обстановката по-ясно. Подът беше осеян с парчета дъски. Наблизо бяха закачени два газови фенера, които хвърляха трепкаща жълта светлина. В един от ъглите имаше по- ходно легло със спален чувал, кутия с белезници, две-три балаклави и няколко големи туби с газ. На една маса лежаха ловджийски ножове, навити въжета, широки лепенки, епруветка с тапа, в която имаше някаква прозрачна течност, купчини дебели вълнени чорапи, дебели суичъри - всичките черни. Имаше и пистолет, който заприлича на Кори на 9-милиметрова „Берета“. Защо му е на Тед оръжие? На закачалки по стените висяха черно кожено палто и перверзно - различни клоунски маски.