- Чела ли си Робърт Фрост1?
Кори не можа да се насили да отговори.
Той започна да рецитира:
Светът ще свърши в огън, някои казват,
а други - в лед.
От туй, което за страстта узнал съм,
си мисля с тях, че ще е огън.2
Той се протегна, взе едно дълго, сухо парче дърво от многото, които лежаха на пода, и използва края му, за да вдигне резето на вратичката на печката за дърва и да я отвори. Пламъците вътре започнаха да хвърлят трепкаща жълтеникава светлина из помещението. Тед бутна парчето дърво в огъня и зачака.
- Тед, моля те. - Кори си пое дълбоко дъх. - Не прави това!
Той започна да си подсвирква нещо немелодично.
- Ние сме приятели. Не съм те отхвърлила. - Тя изхлипа, опитвайки се да събере всичките си умствени сили. - Просто не исках да избързвам, това е всичко...
- Добре. Това е много хубаво. Аз също не съм те отхвърлил. И също няма да прибързвам. Ще оставим на природата да си свърши работата.
Той издърпа парчето дърво от печката, сега краят му се беше разпалил ярко и хвърляше искри. Очите му, в които се отразяваха играещите пламъци, бавно се извъртяха към нея. Бяха много зачервени, а зениците необичайно свити. Кори, която местеше очи от него на горящото дърво и обратно, осъзна какво ще се случи.
- О, боже! - възкликна тя, а гласът ѝ се извиси до писък. - Моля те, недей. Тед!
Той направи крачка към нея, като размахваше пламтящото дърво пред лицето ѝ. Още една крачка и Кори започна да усеща горещината на пламъците.
- Не - беше единственото, което успя да промълви.
В продължение на минута той просто я гледаше втренчено, а парчето дърво пламтеше и пръскаше искри в ръката му. Когато заговори, гласът му беше толкова тих, толкова овладян, че едва не я подлуди.
- Време е да гориш - каза Тед.
1 Американски поет, четирикратен носител на наградата „Пулицър“. – Б. пр.
2 „Огън и лед“. Прев. Н. Тодоров. „Литературен свят“, бр. 49,2013. - Б. пр.
60
Пендъргаст пристигна в кабинета си в полицейското управление и сложи папката на бюрото си. В нея бяха документите, които по-рано се бе опитал да получи от градския архив, но според архивиста бяха изчезнали тайнствено преди няколко години. Както беше очаквал, намери оригиналите или копията в кантонерките в кабинета на Монтебело, архитекта, който ги беше съставил. В папката се съдържаха всички документи за развитието на „Хайтс“ - документи, които по закон би трябвало да са в градския архив: планове, проучвания, молби за разрешителни, карти на подразделенията и планове за управление на терените.
Пендъргаст се задълбочи в папката, извади няколко найлонови джоба и ги подреди в редица с подравнени етикети. Той знаеше много добре какво търси. Първите документи, които прелисти, включваха оригиналното проучване на земята, проведено в средата на 70-те години на XX век, придружено със съответните снимки. Включваха и подробно топографско проучване на терена заедно с купчина снимки, които бяха запечатали точния изглед на долината и хребетите преди началото на строителството.
Те бяха твърде показателни.
Оригиналната долина беше много по-тясна и малка, почти клисура. По дължината ѝ, вкопани в склона на трийсет метра над реката, известна като Силвър Куин Крийк, се издигаха останките на голям комплекс за преработка на руда, издигнат от Сгафьрд още през 70-те години на XX век - първоизточника на голяма част от тяхното богатство. Първата сграда, която била издигната, подслонявала работата по пробите - проверка на процентното съдържание на метала в рудата, когато излезе от мината. След това идваше много по-голямата сграда за изработка на концентрата, в която имаше три парни чукови мелници, които разбивали рудата и увеличавали концентрацията на скъпоценния метал десет пъти. Накрая идваше самата топилня. Всички тези дейности създаваха отпадъци - купчини останки или скални отломки - на снимките си виждаха истински хълмове от чакъл и баластра. Остатъците от всички операции съдържаха токсични минерали и съединения, които се просмукваха в подпочвените води. Обаче истински смъртоносни бяха тези от топилнята.
Топилнята на Стафърд в Роринг Форк използвала процеса на Уашоу за амалгамация1. В топилнята натрошената, концентрирана руда се смилала на тесто и в процеса се добавяли различни химикали... включително двайсет и седем килограма живак на всеки тон обработен концентрат. Живакът разтварял среброто - смесвал се с него - и в резултат тежката смес се спускала на дъното на съда, а отпадъчната кал изплувала на повърхността, готова за изхвърляне. Среброто се извличало след загряване на амалгамата в реторта и изпаряване на живака, който бил хващан отново чрез кондензация. На дъното на колбата оставало грубо сребро.