Процесът не бил ефикасен. При всяко топене губели два процента от живака. Този живак трябвало да попадне някъде и това „някъде“ били големите купчини отпадъци, разхвърляни из долината. Пендъргаст направи една бърза сметка наум: два процента загуба отговаря на около половин килограм живак на всеки тон обработен концентрат. Топилнята е обработвала сто тона концентрат дневно. По дедукция това означаваше, че всеки ден в природата са били изхвърляни четиресет и седем килограма живак, и то в продължение на почти две десетилетия - времето, през които топилнята е работила. Живакът е особено отровно и вредно вещество, което с времето може да причини сериозни и постоянни мозъчни увреждания на хората, изложени на въздействието му, особено децата и още повече зародишите.
Всичко това се сумираше до едно-единствено нещо: „Хайтс“, или най-малкото онази част, построена в долината, се издигаше върху голямо сметище с токсични подпочвени води.
Всичко се подреди в главата на Пендъргаст, когато върна оригиналите на мястото им. Вече разбираше всичко с голяма яснота, всичко - дори палежите.
Сега той започна да преглежда документите, които се отнасяха до началото на строителството, по-бързо. Планът за управление на земята изискваше големите купища остатъци да се използват като материал за пълнеж на тясната клисура, така че да се получи днешната привлекателна равна долина. Клубът беше построен малко по-надолу по течението на реката от мястото, където е стояла топилнята. А в самата долина бяха издигнати дузина големи къщи. Хенри Монтебело, главният архитект, бе отговарял за всичко това: разрушаването на топилнята, промените в терена, разхвърлянето на остатъците, за да се получи хубав, широк и равен терен за строителство в ниското и за клуба. Неговата роднина, госпожа Кърмоуд, също беше участвала активно.
Интересно, помисли си Пендъргаст, къщата на Монтебело се намираше в другия край на града, а тази на Кърмоуд високо горе на хребета - далече от зоната на замърсяването. Те двамата и останалите членове на фамилия Стафърд, стоящи зад строителството на „Хайтс“, трябва да са знаели за живака. Хрумна му, че истинската причина да строят нов клуб и СПА - което преди му се беше струвало въплъщение на ненужното задоволяване на прищевки - разположени на мястото на старото гробище на Буут Хил, всъщност е желанието да ги извадят от района на замърсяване.
Пендъргаст прехвърляше джоб след джоб, прелиствайки документи, отнасящи се до първоначалното парцелиране и свързване на терена. Парцелите са били големи - най-малко по два акра всеки, и в резултат нямаше общо водоснабдяване: всеки имот разполагаше със собствен кладенец. Тези къщи, разположени в долината, както и първият клуб, трябва да са получавали вода от кладенци, черпещи от замърсените с живак подпочвени води.
Точно така - ето джоба с разрешителните за изкопаване на кладенците. Пендъргаст ги прегледа. От всеки кладенец е трябвало да бъдат взети проби за проверка качеството на водата - такава е стандартната процедура. Всеки от кладенците беше издържал проверката - не е било забелязано замърсяване с живак.
Без съмнение резултатите бяха фалшифицирани.
Следваха договорите за продажба на първите къщи, построени в „Хайтс“. Пендъргаст избра тези на дузината имоти, разположени в долината, за внимателен оглед. Прегледа имената на купувачите. Повечето, изглежда, бяха възрастни пенсионирани хора. Тези къщи бяха сменили собственика си няколко пъти, особено когато цените на недвижимите имоти се стрелнаха нагоре в Щатите през 90-те години на XX век.
Агентът разпозна едно от имената на купувачите: „Сара и Артър Роман, съпруга и съпруг.“ Без съмнение бъдещите родители на Тед Роман. За дата на покупката беше посочена 1982 г.
Къщата на Роман беше построена точно на мястото, където някога е била топилнята - в зоната на най-силното замърсяване. Пендъргаст са замисли върху онова, което Кори му беше разказала за Тед. Ако се предположи, че е на нейната възраст или малко по-голям, нямаше съмнение, че Тед Роман е бил изложен на отровния живак още в майчината си утроба, после е израснал в замърсена къща, пил е замърсена вода и се е къпал с нея...
Пендъргаст бутна документите настрана със замислено изражение. След малко взе телефона си и набра номера на Кори. Той го прехвърли право на гласовата ѝ поща.