След това се обади в хотел „Себастиан“ и след като разговаря с няколко души, научи, че е излязла от хотела малко след като смяната ѝ свършила в единайсет. Качила се на колата си и заминала в неизвестна посока. Обаче беше помолила портиера за карта на пътищата за снегомобили в планините около Роринг Форк.
Пендъргаст набра бързо номера на градската библиотека. Никой не вдигна. Потърси домашния телефон на завеждащата библиотеката. Когато ѝ се обади, тя му обясни, че на двайсет и четвърти декември библиотеката обикновено работи на половин ден, обаче заради бурята тя решила въобще да не отварят. В отговор на следващия му въпрос жената отговори, че Тед ѝ казал, че ще се възползва от свободния ден, за да упражнява любимото си хоби: да обикаля със снегомобил планините.
Пендъргаст затвори. Звънна на Стейси Баудри, но мобилният ѝ телефон също го препрати към гласовата поща.
На бледото му чело се появи дълбока бръчка. Докато затваряше, забеляза нещо, което би забелязал веднага, ако не беше толкова зает с документите: книжата на бюрото му бяха разместени.
Той се вторачи в тях, а фотографската му памет започна да възстановява реда, в който ги беше оставил. Един лист - листът, на който беше копирал съобщението на Комитета на седемте - беше отчасти издърпан от останалите документи:
среща в Айдиъл точно в 11 часа довечера те са се сврели в затворената мина „Кристмъс" горе на Смъглърс Уол общо са четирима вземи най-добрите си оръжия и фенер изгори това писмо преди да тръгнеш
Пендъргаст бързо излезе от кабинета и се качи горе, където Айрис седеше още чинно на рецепцията.
- Някой влизал ли е в кабинета ми? - попита той любезно.
- Да - отговори секретарката. - По-рано следобед за малко слязохме с Кори. Смяташе, че е забравила мобилния си телефон при теб.
1 Отделяне на метала от рудата. - Б. пр.
61
Лошата миризма на гнило във въздуха сякаш се усили, откакто Тед бе започнал да размахва насам-натам горящото дърво. Пламъците, които играеха по краищата му, бяха започнали да гаснат във въглени и той го пъхна отново в печката.
- Любовта е огънят на живота - тя или те поглъща, или пречиства - цитира той, докато бавно въртеше дървото сред пламъците, сякаш печеше картоф. След яростното му и страстно бълнуване имаше нещо ужасно в целенасоченото спокойствие, с което действаше сега.
- Да се приготвим за пречистването. - Той извади дървото от печката и го прокара отново пред лицето на Кори със странно деликатен жест - предпазливо внимателен, но въпреки това беше толкова близо, че макар тя да изви глава, опърли косата ѝ.
Кори се опита да овладее усилващата се паника. Трябваше да стигне до него, да се опита да го убеди да не върши това. Устата ѝ беше суха и трудно успяваше да произнася думите в тази мъгла от болка и страх, която я обгръщаше.
- Тед, харесвах те. Искам да кажа, харесвам те. Наистина. - Тя преглътна. - Слушай, пусни ме да си вървя и ще забравя всичко това. Ще излезем да пием по бира. Точно както преди.
- Разбира се. Сега си готова всичко да кажеш. - Тед започна да се смее с беззвучен налудничав смях.
Тя дръпна белезниците, но те стягаха ръката ѝ, здраво заключени около тръбата.
- Няма да имаш неприятности. На никого няма да кажа. Ще забравим случилото се.
Тед не отговори. Отдръпна горящото дърво, огледа го внимателно, както човек прави с инструмента, който се готви да използва.
- Тед, прекарахме си добре и можем още по-добре. Не бива да го правиш. Аз не съм като другите. Аз съм просто една бедна студентка, която трябва да мие съдове, за да си плаща стаята в хотел „Себастиан“! - Момичето изхлипа, но се овладя. - Моля те, не ме наранявай.
- Кори, трябва да се успокоиш и да приемеш съдбата си. Тя ще бъде огнена - пречистващ огън. Той ще те очисти от греховете ти. Би трябвало да ми благодариш, защото ти давам възможност да се разкаеш за онова, което направи. Ще страдаш, за което съжалявам, но всичко е за твое добро.
Ужасът, увереността, че Тед казва истината, затвориха устата ѝ.
Той отстъпи назад и се огледа.
- Като дете играех в тези тунели. - Сега гласът му беше различен, изпълнен с тъга като на човек, който трябва да извърши нещо неприятно, но нужно. - Познавам всеки сантиметър от тези минни сгради тук горе. Познавам ги като дланта на собствената си ръка. Това тук е моето детство. Тук започна и тук ще свърши. Вратата, от която излезе? Беше входът за моята детска площадка.