Тонът му натежа от носталгия и за миг Кори се обнадежди. Обаче след това с ужасяваща бързина поведението му напълно се промени.
- А виж сега какво направиха! - изкрещя той. - Виж! Някога това беше хубаво градче. Дружелюбно. Всички бяха приятели. А сега какво - шибан туристически капан за милионери... милионери с всичките им противни антуражи, подмазвачи, лакеи. Хора като теб! Теб...! - Гласът му проехтя в сумрачното пространство, заглушавайки за малко шумовете на бурята: вятъра и стенанията на дърветата.
Кори започна да осъзнава с ужасяваща безвъзвратност, че каквото и да каже, няма да му въздейства.
Пристъпът свърши така бързо, както беше започнал. Тед млъкна изведнъж. В едното му око блесна сълза и бавно потече по бузата му. Вдигна пистолета от масата и го пъхна под колана си. Без да я поглежда, се завъртя на пета и се отдалечи, излизайки от нейното полезрение в тъмния участък зад помпата. Единственото, което тя виждаше, беше горящият край па парчето дърво, който танцуваше и се носеше в мрака, докато постепенно се стопи и изчезна.
Кори чакаше. Цареше тишина. Тръгнал ли си е? Струваше ѝ се невероятно. Отново изпита надежда. Къде беше изчезнал? Тя се огледа, напрягайки се да види нещо в мрака. Нищо.
Не, беше твърде хубаво, за да е вярно. Не си е тръгнал. Беше някъде тук.
Тогава подуши първия лъх на дим. Може би от печката? Не. Кори се напрегна, гледайки във всички посоки, опитваше се да прониже мрака. Изведнъж болката в ръката, ребрата и глезена беше забравена. Отново миризма на пушек. След това пушекът изведнъж стана много повече. Сега вече можа да види слаби червени отблясъци откъм далечния край на помпата.
- Тееед!
Изведнъж от мрака изскочи малък пламък, после още един и дружно започнаха да пълзят нагоре по далечната стена, разпростирайки се бясно.
Тед беше запалил старата сграда.
Кори изпищя и отново започна да се бори с белезниците. Пламъците се катереха нагоре с ужасяваща скорост. Появиха се големи облаци задушлив дим и започнаха да се кълбят нагоре. Ревът на пламъците се засили, докато не стана толкова яростен, че самият въздух започна да трепти. Почувства горещината с лицето си.
- Не! Неее! - изрева тя. И тогава сред дивите си викове видя високата фигура на Тед да се очертава на вратата към опушеното помещение, където беше излязла от тръбата. Видя и отворената врата към мината „Сали Гудуин“, отводнителния тунел, който изчезваше в мрака. Тед стоеше напълно неподвижен, чакаше вторачен в огъня. И когато той стана по-ярък и силен, Кори видя изражението на лицето му - недвусмислена възбуда.
Тя стисна очи за миг и започна да се моли - за първи път в живота си - за бърза и безболезнена смърт.
В момента, в който пламъците започнаха да изригват отвсякъде, поглъщайки дървената сграда от всички страни, а горещината стана нетърпима, Тед се обърна и изчезна в планината.
Пламъците ревяха навсякъде около Кори. Бяха толкова шумни, че не можеше да чуе дори собствените си писъци.
62
В три следобед Майк Клостър беше изкарал машината за обработка на писти от хангара за оборудването, за да я подготви за работата, която го чакаше вечерта. През последните четиресет и осем часа бяха паднали повече от шейсет сантиметра сняг и най-малко още шестнайсет бяха на път. Нощта щеше да е дълга, а беше Бъдни вечер.
Пусна парното в кабината, за да се стопли, закачи хидравличното гребло отпред и фрезата отзад. Когато се наведе над теглича, усети някакво присъствие зад гърба си. Изправи се и видя към него да се приближава странна птица, увита в черно палто, с тежки ботуши на краката и мека шапка на главата. Човекът доста приличаше на палячо.
Точно се готвеше да поостроумничи, когато погледът му падна върху лицето на мъжа. Беше студено и бяло като околния пейзаж, с очи като парчета лед, и думите заседнаха в гърлото на Клостър.
- Районът е служебен и външни лица... - започна той, но мъжът започна да вади нещо от палтото си - износен портфейл от крокодилска кожа, отвори го и се видя значка.
- Агент Пендъргаст, ФБР.
Клостър се вторачи в значката. ФБР? Наистина ли? Преди да успее да каже нещо, мъжът продължи:
- Как се казваш?
- Клостър. Майк Клостър.
- Господин Клостър, откачи веднага тези приспособления, моля, и скачай в кабината. Трябва да ме качиш в планината.
- Ами... трябва да получа разрешение за това...