- Ще правиш каквото ти казвам, иначе ще бъдеш обвинен във възпрепятстване работата на федерален агент.
Тонът му беше толкова решителен и убедителен, че Майк Клостър реши да направи точно това, което му бе наредено.
- Да, сър. - Той откачи греблото и фрезата, после се качи в машината и седна зад волана. Агентът се настани на седалката за пътника. Движенията му бяха твърде леки въпреки многото дрехи на него.
- Къде отиваме?
- Мината „Кристмъс“.
- Къде е това?
- Намира се над стария минен комплекс в Смъглърс Сърк, където е сградата на ирландската помпа.
- А, да. Знам къде е.
- Тогава да тръгваме. Моля, побързай.
Клостър включи на скорост и пое нагоре по хълмовете. Помисли си дали да не се свърже по радиото със своя началник и да му каже какво става, но реши да не го прави. Този тип беше досадник и кой знае - можеше да се разсмърди, ако му се обади. По-добре да му каже, след като всичко свърши. В края на краищата, пътникът му беше от ФБР - какво по-добро извинение от това.
Докато се изкачваха, любопитството започна да гризе Клостър.
- За какво е всичко това? - попита той с приятелски тон.
Мъжът с бледото лице не отговори. Изглежда не го беше чул. Машината имаше отлична аудиосистема, а Клостър беше заредил айпода си с музика и беше готов да послуша. Протегна ръка, за да го включи.
- Не - спря го мъжът.
Клостър дръпна ръката си, сякаш го бяха ухапали.
- Подкарай тази машина по-бързо.
- От нас се очаква да не преминаваме границата от хиляда оборота в минута.
- Предварително благодаря за разбирането.
- Да, сър.
Той даде газ и широките вериги се завъртяха малко по-бързо нагоре по хълма. Започна отново да снежи, вятърът също се усили. Снежинките бяха от дребната топчеста разновидност. Благодарение на дългия си опит Клостър познаваше всички видове снежинки, които съществуваха. Те шумно почукваха по предното стъкло и отскачаха. Клостър пусна чистачките и усили фаровете на „силно“. Светлинните снопове се забиваха в сивотата, а снежинките проблясваха, ког ато попадаха в тях. В три и половина вече започна да се стъмва.
- Колко има още? - попита мъжът.
- Петнайсет, а може и двайсет минути до сградите на мината. Не мисля, че машината може да се изкачи по-високо от това, защото склоновете над Смъглърс Сърк са твърде стръмни. Опасността от лавини също е голяма. Обзалагам се, че с този нов сняг целия ден на Коледа ще взривяват възможните лавини по склоновете.
Осъзна, че се е раздрънкал - този човек определено го изнервяше. Обаче спътникът му отново не даде знак, че е чул думите му.
В горния край на ски пистата Клостър зави по пътя за поддръжката, който водеше до върха на хребета, където се вливаше в мрежата от маршрути за снегомобилите. Когато стигна дотам, с учудване видя пресни следи. Който и да беше, очевидно бе от най-запалените, след като е излязъл в планината в ден като днешния. Той продължи напред, докато се питаше какво ли, по дяволите, търси неговият пътник тук в планината.
В този момент видя нещо над черните смърчове. Отблясъци високо в планината. Инстинктивно намали, за да може да погледне по-добре. Спътникът му също ги видя.
- Какво е това? - попита рязко агентът на ФБР.
- Не зная. - Клостър присви очи, докато гледаше нагоре. Над и отвъд дърветата можеше да различи горната част на Смъглърс Сърк. Стръмните склонове и снежните върхове бяха окъпани в трепкаща жълта светлина.
Бледият мъж стисна ръкохватката на арматурното табло. Очите му бяха толкова корави и ярки, че го смущаваха.
- Къде е?
- Мисля, че в стария минен комплекс.
Докато гледаха, отблясъците се усилваха и Клостър вече виждаше черния пушек да се издига в снежната буря.
- Бързо. Давай.
- Добре. - Този път Клостър наистина даде газ и машината се понесе с максимална скорост по снега. Трийсет и няколко километра в час, но това си беше добра скорост за пистовия работник.
- По-бързо.
- Съжалявам, скоростта е електронно ограничена.
Дори преди да направи последния завой, за да пресече дървесната граница, можеше да се види, че пожарът в циркуса е голям. Всъщност огромен беше по-точната дума. Пламъците се издигаха поне на трийсет метра височина, бълвайки цели стълбове искри и черен дим като при вулканично изригване. Трябва да беше сградата на помпата - нищо друго не беше достатъчно голямо, за да предизвика подобен огнен ад. Дори така да беше, това не можеше да бъде естествен пожар. Нищо естествено не може да се разпростре толкова бързо и яростно. На Клостър му хрумна, че трябва да е работа на подпалвач, и почувства пристъп на страх, а мъжът до него не му вдъхна никаква увереност въпреки странната си напрегнатост. Той продължи да кара с максимална скорост.