Последните закърнели дървета прелетяха край тях и сега вече бяха на голия хребет. Тук снегът беше по-плитък благодарение на вятъра, който го отвяваше, и Клостър успя да изстиска още няколко километра в час от мотора. Боже, тук горе сякаш бушуваше огнена буря. Черен дим се кълбеше към небето, пламъци се извисяваха нагоре и той би се заклел, чу чува техния рев въпреки шума от дизеловия двигател.
Те прекосиха последната част от хребета и се насочиха към ръба на долината от другата страна. Снегът отново стана по-дълбок, но верижната машина си пробиваше път напред. Минаха през ръба и Клостър инстинктивно спря. Наистина се оказа помпената сграда. Беше горяла толкова бързо и яростно, че от нея бе останал единствено скелет от пушещи греди, който рухна, докато гледаха, със силен пукот, изстрелвайки във въздуха огромни каскади от искри. Останала беше само помпата - самотна, гола и с лющеща се боя. Огънят бе започнал да умира така бързо, както беше избухнал. Когато сградата рухна, голямо количество сняг се изсипа върху пламтящите останки, превръщайки се в нетрайни облаци пара.
Клостър се вторачи в гледката, удивен от силата на пожара, от неочакваното пълно унищожение на постройката.
- Приближи се - нареди мъжът.
Клостър внимателно подкара машината напред. Дървеното скеле на сградата беше погълнато със забележителна скорост. Снежната каскада от покрива и неспиращата виелица продължаваха да задушават останалите огнища. Нито една от другите сгради не беше горяла. Покритите им със сняг покриви ги бяха опазили от невероятния дъжд от искри, който се беше излял върху тях и около постройките, посипвайки земята с черни късчета като изгорели фойерверки.
Клостър вкара машината сред старите сгради.
- Мисля, че да отивам по-нататък, няма да е разумно - обяви той. Обаче спорът, който очакваше, не се състоя, защото бледият мъж просто отвори вратата и слезе. В началото Клостър гледаше с удивление, а после с ужас как мъжът се отправи към димящите и тук-там още пламтящи останки на сградата и започна бавно да ги обикаля като пантера. Отблизо, прекалено отблизо.
Пендъргаст се вторачи в пъклената сцена. Въздухът над главата му беше пълен с искри, които се смесваха със снежинки, гаснеха със съскане и падаха като пепел върху шапката и палтото му. Помпата и тръбите бяха оцелели, но сградата беше напълно изгоряла. Облаци дим и пара се кълбяха от стотици малки огнища, тук-там още трепкаха пламъци. Усещаше се остра миризма заедно с лъх на още нещо: опърлена коса и изгоряла плът. Единственото, което се чуваше сега, беше съскането на пара, пукотът и шумоленето на изолирани огньове и воят на вятъра из руините. Той обиколи периметъра на пожара. Множеството гаснещи огньове хвърляха достатьчно светлина, за да вижда всичко.
Изведнъж се закова на място.
После навлезе с още по-бавни движения в зоната на пожара, увивайки се с шала, за да прикрие устата и носа си от парещия дим. Залъкатуши между тръби и вентили, а под краката му скърцаха парченцата стъкло и пирони, осеяли циментовия под. Приближаваше се към онова, което го бе накарало да се закове на място. Приличаше на черен дънер и също съскаше и димеше. Когато наближи, се увери, че това са останки от човешко тяло, заключено с белезници за комплект тръби. Макар ръката да беше изгоряла и тялото да беше паднало на пода, овъглената длан бе останала в белезниците, пръстите извити като крачетата на мъртъв паяк, а почернели кости стърчаха от мястото, където някога трябва да е била китката.
Пендъргаст падна на колене. Беше неволно движение, сякаш изведнъж цялата сила се бе оттекла от тялото му, принуждавайки го да рухне. Главата му се килна напред, ръцете се притиснаха една в друга. От устата му излезе звук - тих, едва доловим - несъмнено вторичен продукт на неописуема скръб.
63
Пендъргаст не се бави много при овъгления труп. Изправи се - висока фигура сред димящите руини, студените му очи огледаха изгорелите останки на помпената сграда. За известно време остана неподвижен като статуя. Само светлите му очи проучваха сцената, като от време на време се спираха, за да попият някоя невидима подробност.
Мина минута. После погледът му отново се спря върху трупа. Той бръкна в палтото си, взе своя тунингован от „Лес Беър“ „Колт М1911 “, извади пълнителя, провери го, плъзна го обратно на място и вкара патрон в патронника. Оръжието остана в дясната му ръка.