Тръгна, а в другата му ръка се появи малко фенерче. Горещината от пожара беше стопила по-голямата част от снега в непосредствена близост с района. Бяха се образували локви и дори тук-там се виждаха туфи кафеникава трева, които снегът бързо засипваше. Пендъргаст описа кръг около съсипаната сграда, прескачайки купчини овъглени и димящи останки. Започваше да се спуска мрак и снегът по раменете и шапката му се увеличаваше, от което заприлича на странстващ призрак.
В далечния край на опустошената сграда, където започваше да се издига планинският склон, той спря, за да огледа малка дървена врата. Тя затваряше нещо, което приличаше на вход в тунел. Наведе се и заоглежда дръжката, земята наоколо и отново самата врата. Хвана дръжката, натисна и дръпна, но вратата беше заключена. Вероятно с катинар от вътрешната страна.
Пендъргаст се изправи и с неочаквана сила и бързина стовари тежък ритник върху вратата. Вкопчи се в отломките и ги разчисти с голата сила на ръцете си, запращайки ги настрана. Така внезапно, както беше изригнала, яростната сила се уталожи. Той коленичи и светна вътре с фенерчето. Лъчът разкри празен отводнителен тунел, който водеше право в планината.
Пендъргаст насочи лъча към пода. Имаше пресни следи от влачене на крака и различни объркани отпечатъци в прахта - идваха и си отиваха. Миг бездействие... после изведнъж целият се превърна в движение и пое по тунела безшумно като котка. Палтото се вееше зад него, а пистолетът в ръката му слабо проблясваше.
Тръбата свършваше при плитко поточе вода, което прекъсваше следите. Пендъргаст се отправи нататък, докато стигна до пресечка. Продължи напред. Стигна да следващата и тогава, опитвайки се да мисли като своята плячка, пое надясно, където тунелът рязко смени наклона и пое стръмно нагоре към друго ниво.
Тунелът го отведе дълбоко в планината в продължение на половин километър, докато не опря в нещо, което някога е било слой руда, широк няколко метра. Този слой разделяше тунела на лабиринт от шахти, пространства за пълзене и ниши, останали, след като някогашната миньорска работа беше разчистила всяка жилка или джоб, пълни с руда, в сърцето на планината.
Пендъргаст спря. Знаеше, че плячката му е очаквала преследване, затова бе отвела своя предполагаем преследвач на това място. В този лабиринт от тунели, които тя без съмнение познаваше по-добре, щеше да има предимство. Пендъргаст усети, че присъствието му вероятно вече е било забелязано. Най-благоразумният ход би бил да се оттегли и да се върне с подкрепление.
Но това не можеше да стане. В никакъв случай, защото плячката му можеше да използва забавянето и да избяга. А и така щеше да го лиши от онова, което трябваше да направи на всяка цена, ако иска вкусът на жлъчка в устата му да изчезне.
Изгаси светлината и се ослуша. Свръхестествено острият му слух долавяше много звуци - постоянното капене па вода, лекото движение на въздуха, пукане на улягащи скали и скърцането на дървените подпори.
Но не видя светлина, не чу и издайнически звуци, нито долови някакви миризми. Въпреки това усещаше, че неговата плячка, Тед Роман, е наблизо и много добре знае, че Пендъргаст е тук.
Светна отново с фенерчето и проучи околното пространство. Голяма част от скалите в тази част бяха разядени от пукнатини и пластове, затова ги крепяха допълнителни подпори. Приближи се до една от тях, извади от джоба си нож и го заби в дървото. Острието потъна в подпората като в масло чак до дръжката. Пендъргаст го извади и заудря дървото, като с всеки удар откъртваше големи прашни парчета.
Дървото беше силно отслабено от сухото гниене. Може би нямаше да е трудно да го събори... но това щеше да доведе до непредвидими последствия.
Той застина на мястото си, като напрягаше слух. Чу слаб звук - падането на камъче. В тези ехтящи пространства бе невъзможно да определи откъде беше дошло. Стори му се, че май е нарочно, че е закачка. Зачака. Отново звън на камък в камък. Сега разбра със сигурност, че Тед Роман си играе с него.
Фатална грешка.
Със запалено фенерче, все едно нищо не е чул, Пендъргаст избра напосоки един от тунелите и тръгна по него. След няколко крачки спря, за да захвърли тежкия си балтон, ръкавиците, шапката в една скрита ниша. Тук долу, дълбоко в мината, беше много по-топло, а балтонът само щеше да го ограничава в работата, която му предстоеше.
Тунелът лъкатушеше и завиваше, спускаше се и се изкачваше, разделяше се и се сливаше. От него се отклоняваха множество по-малки тунели и шахти в най-различни посоки. Из тях бяха разхвърляни старо ръждясващо миньорско оборудване, колички, кошници, вериги, кофи, скрипци, гниещи въжета и чували. На няколко места вертикални шахти се спускаха в мрака. Пендъргаст оглеждаше всяка от тях внимателно, осветяваше стените и проверяваше дълбочината с хвърлено камъче.