Най-накрая излязоха от търговската част и след няколко завоя минаха покрай малък парк, пълен със заснежени каменни блокове.
- Щатският парк на столетието - обясни полицаят. - Тези скали са част от светилището на Джон Денвър.
- Джон Денвър? - Кори потрепери.
- Всяка година неговите фенове се събират тук на годишнината от смъртта му. Наистина трогателно преживяване. Какъв гений беше той и каква загуба е неговата смърт.
- Точно така - побърза да потвърди Кори. - Обичам песните му. „Селски пътища, заведете ме у дома...“ - това е любимата ми песен.
- Още ме кара да се просълзявам.
- Да, и мен.
Излязоха из стегнатата мрежа от улици в градския център и продължиха нагоре между застаналите мирно красиви огромни ели с клони целите в сняг.
- Защо изкопаха гробището? - попита Кори. Естествено, знаеше отговора, но реши да провери дали началникът има да добави нещо ново.
- Готви се много луксозен строителен проект, наречен „Хайтс“. Жилища за по десет милиона долара, големи зелени площи, частен достъп до планината, затворен клуб. Това е най-луксозното строителство в града и носи със себе си много престиж. Стара аристокрация и така нататък. В края на 70-те години на миналия век, когато започва строителството, „Хайтс“ купуват Ботушения хълм - хълма, на който е първото градско гробище - и получават съгласие да го преместят. Било по времето, когато още е можело да се правят такива неща. Както и да е, преди няколко години се възползваха от това право, за да построят СПА и клуб на хълма. Разбира се, това предизвика шумотевица и градът заведе дело. Но те бяха наели неколцина много хлъзгави адвокати, а и договорът от 1978-а бе подписан и подпечатан, с желязно обезпечаване на вечното ползване. Затова спечелиха, гробището накрая беше изкопано и толкоз. Засега останките са подслонени в склад горе в планината. Нищо не е останало освен копчета, ботуши и кости.
- Къде ще ги преместят?
- Веднага щом пукне пролетта, компанията възнамерява да ги препогребе наблизо.
- Има ли още спорове?
Началникът махна с ръка.
- Щом го разкопаха, гневът стихна. Всъщност не ставаше дума за останките, а за запазване на историческото гробище. След като него вече го няма, хората изгубиха интерес.
Елите отстъпиха място на красива долина, блеснала под обедното слънце. В близкия край стоеше обикновена издялана на ръка табела с удивително скромни размери, на която пишеше:
ХАЙТС
Само за членове.
Моля, регистрирайте се в поста на охраната.
Зад нея се издигаше дебела стена от речни камъни, а между двата ѝ края - врати от ковано желязо. До тях имаше караулно помещение, излязло сякаш от приказките със своя заострен покрив, покрит с кедрови плочки. Стените също бяха изолирани с тях. Долината беше осеяна с огромни резиденции, скрити сред дърветата, а склоновете ѝ се издигаха зад тях. Линията на покривите се извисяваше над елите. На много от тях имаше каменни комини, от които се виеше пушек. Зад всичко това се виждаше районът на пистите - плитка от пътища, които се изкачваха до върховете на няколко планини. Натам имаше още един висок хребет, осеян с още резиденции, стърчащи на фона на блестящото синьо небе над Скалистите планини с разхвърляни тук-там бели облаци.
- Трябва ли да влизаме?
- Складът е от другата страна на парцела в подножието на пистите.
Пазачът махна на началника да минава и те поеха по виещ се павиран път, добре изринат и почистен. Не, не почистен. Странно, но по пътя нямаше лед и беше напълно сух, докато в канавките не се виждаха следи от изринат и струпан сняг.
- Отоплен път? - попита Кори, докато минаваха край постройка, която, изглежда, беше клубът.
- Това не е необичайно по тези места. Върхът в снегопочистването: снежинките се изпаряват в мига, в който докоснат платното.
Пътят започна да се изкачва, прекосиха каменен мост, прекрачващ замръзнала река. Началникът каза, че се наричала Силвър Куин Крийк. След това минаха през служебна врата. Отвъд нея, оградени от висока ограда, опираща в ски писта, се виждаха няколко големи складови хангара, построени от метални сандвич панели на заравнена площадка. Трийсетсантиметрови ледени висулки висяха от покривните панели и проблясваха на светлината.