При една остана по-дълго. На камъчето му трябваха две секунди да удари дъното. Бърза сметка наум показа, че разстоянието е около двайсет метра. Достатъчно. Пендъргаст огледа скалистата повърхност на шахтата и установи, че е груба, здрава, с достатъчно опори за краката и ръцете. Подходяща за онова, което беше намислил.
Заобикаляйки шахтата, той се препъна и падна тежко, фенерчето тупна на земята, изтрополи и изгасна. Пендъргаст изруга, запали клечка кибрит, за да се опита да обиколи отвора на шахтата, но клечката изгасна, изгаряйки пръстите му, и той я хвърли с друга измърморена под нос ругатня. Стана и направи опит да запали друга клечка. Тя пламна, но пламъкът ѝ затрептя и угасна след няколко крачки, защото агентът вървеше твърде бързо право към ръба на отвора на дълбоката шахта. Той се подхлъзна и бутна едно свободно парче скала вътре, после го последва със силен крясък. Силните му пръсти се вкопчиха в пукнатината под ръба на шахтата, той увисна надолу, поклащайки се в празното, и изчезна от полезрението на тунела над него. Когато скалата, която бе ритнал в шахтата, се стовари на дъното, Пендъргаст рязко прекрати крясъка си.
Тишина. Увиснал, намери добро място за пръстите си и с удобно извити колене си осигури опората, от която имаше нужда. Зачака, вкопчен в края на шахтата, ослушвайки се напрегнато.
Скоро чу как Роман предпазливо напредва в тунела. Когато шумът от движението му утихна, светлина проблесна през ръба на шахтата. Пендъргаст го чу как напредва предпазливо към отвора. Мускулите му се стегнаха, когато усети, че мъжът се приближава към ръба, под който се криеше. Миг по-късно се показа лицето на Тед с налети, диви кървави очи, фенерче в едната ръка и пистолет в другата.
Пендъргаст се стрелна като змия, скочи през ръба, сграбчи китката на Роман, дръпна го напред и го повлече към отвора. С вик на изненада Роман се дръпна назад, а пистолетът и фенерчето му изтракаха на скалистия под, защото използва и двете си ръце, за да отблъсне нападението и да устои на дърпането. Той беше невероятно силен и бърз, направо неочаквано. Успя да си върне равновесието и да устои на дърпането, дори удари ръката на Пендъргаст с яростен рев. Пендъргаст прескочи ръба на шахтата за част от секундата, а Роман залитна назад. Агентът вдигна пистолета си да стреля, но цареше мрак, а Роман, очаквайки нещо подобно, се бе хвърлил встрани. Куршумът отскочи от скалистия под, без да улучи, но дулните пламъци разкриха местоположението на Тед. Пендъргаст стреля отново, но не видя нищо на светлината от пламъците. Тед беше изчезнал.
Пендъргаст бръкна в джоба на сакото си и извади резервното си осветление: светодиодно фенерче. Роман очевидно се беше хвърлил в тясна, ниска шахта от някогашен слой, която се спускаше стръмно от равнището на централния тунел. Пендъргаст застана на колене и се вмъкна в шахтата, за да го последва. Пред себе си чуваше как Роман бяга паникьосан, бърза през ниската шахта и зяпа за въздух от страх. Изглежда и той имаше резервно фенерче: Пендъргаст различи слаба подскачаща светлина в шахтата пред себе си.
Преследваше неумолимо своята плячка. Но колкото и да бързаше, Роман успяваше да запази разстоянието помежду им. Младият мъж беше в отлично физическо състояние и имаше предимството да познава тунелите. Невероятната им сложност само допринасяше за предимството му. Пендъргаст нямаше друг избор, освен да напредва сляпо, следвайки шумовете, светлината и от време на време следите в прахта.
Навлезе в район с големи тунели, пукнатини и зеещи отвори на вертикални комини. Въпреки това продължаваше да бърза с маниакална настойчивост. Знаеше, че Роман е изпуснал оръжието си в пристъп на паника, а той самият бе опазил и пистолета, и разума си. За да поддържа състоянието му на ужас и за да не му позволява да се съвземе, агентът на ФБР от време на време пускаше по някой куршум по посока на беглеца. Куршумът рикошираше и пищеше из галериите. Вероятността да улучи Тед беше малка, но и нямаше подобно намерение: оглушителният пукот на пистолета и ужасяващият вой на рикоширащите куршуми предизвикваха търсения психологически ефект.
Роман, изглежда, имаше някаква цел и скоро стана ясно, тъй като въздухът в тунелите ставаше все по-свеж и студен, че възнамерява да излезе навън. А в бурята Пендъргаст, който беше свалил връхната си дреха, щеше да е в още по-неизгодно положение. Тед Роман може и да не беше на себе си от страх, но въпреки това успяваше да мисли и да планира ходовете си.