И ето я сега. На добро място, далеч от движението горе, при изгорялата помпена сграда, където беше паркиран снегомобилът. Някой там беше стрелял, с което предизвика лавината. От скривалището си през оптиката на мерника той беше наблюдавал трескавото копане и намирането на тялото. Там ставаше нещо голямо - вероятно наркотици, реши той. Това обаче нямаше нищо общо с него и колкото по-бързо убие момичето и се измъкне оттук, толкова по-добре.
Затаи дъх с пръст върху списъка и се прицели в момичето. Координатният кръст се закова върху нея, пръстът му се напрегна. Най-накрая моментът настъпи. Ще я застреля, ще се метне на снегомобила, паркиран зад колибата, и ще отиде да си прибере парите. Един изстрел, една жертва...
Неочаквано пушката бе ударена брутално изотзад, тя изгърмя и куршумът се заби в снега.
- Какво, по...?! - Снайперистът се вкопчи в пушката и се опита да стане, но изведнъж нещо студено и твърдо притисна силно слепоочието му. Дулото на пистолет.
- Само да мигнеш, копеле, и ще направя снежен човек с мозъка ти.
Женски глас - властен и сериозен.
Една ръка се протегна и стисна пушката му за ложата.
- Пусни я.
Той я пусна и жената я запрати в дълбокия сняг.
- Хвърли на земята всички други оръжия.
Той се поколеба. Имаше пистолет и нож, ако я принуди да го претърси, може би ще се открие възможност...
Ударът в слепоочието му беше толкова силен, че го повали в снега. Той остана за малко замаян на дървения под, като се чудеше какво прави на земята и коя е тази жена, изправена над него. Тя се наведе и грубо го опипа, измъкна пистолета и ножа и ги запрати далеч в снега. Тогава той си спомни всичко.
- Коя... коя, по дяволите, си ти?
Отговорът беше друг болезнен удар по лицето му с дулото на оръжието. Устните му цъфнаха, а устата се напълни с кръв и счупени зъби.
- Името ми е - каза тя отривисто - капитан Стейси Баудри от американските военновъздушни сили и аз съм най-лошото, което се е случвало в лайняния ти живот.
65
Кори Суонсън видя високата, стройна фигура на Стейси Баудри да излиза от снежната вихрушка, водейки мъж с вързани ръце и наведена рошава глава. Смътно се зачуди дали това не е сън? Разбира се, че е сън. Стейси не можеше да е тук в планината.
Когато Стейси спря пред нея, Кори успя да каже:
- Здрасти, сън.
Стейси я изгледа потресена.
- Мили боже, какво се е случило с теб?
Кори се опита да си спомни всичко, което се беше случило, но не успя да се съсредоточи както трябва. Колкото повече се опитваше да си спомни, толкова по-странно ѝ се виждаше всичко.
- Истинска ли си?
- Бъди сигурна! - Стейси се наведе, за да я огледа по-внимателно, а сините ѝ очи преливаха от загриженост.
- Защо си с белезници? Косите ти са опърлени. Божичко, да не си била в този пожар?
Кори се опита да разкаже.
- Един мъж... се опита да ме убие в тунелите... обаче гърмящите змии...
- Да. Това е той. - Стейси бутна мъжа и той се просна с лице в снега пред Кори, после стъпи с ботуша си на врата му. Кори забеляза .45-калибровия пистолет в ръката на Стейси. Опита се да фокусира погледа си върху мъжа на земята, но очите ѝ сълзяха.
- Това е типът, нает, за да те убие - продължи Стейси. - Хванах го точно в момента, когато се готвеше да натисне спусъка. Не поиска да си каже името, затова го наричам Чувал с лайна.
- Как? Защо...? - Всичко беше толкова объркано.
- Виж, трябва да те закарам в болницата, а Торбата с лайна в полицията. На около половин километър при изгорялата помпена сграда стои снегомобил.
Помпената сграда.
- Изгоряла... Той се опита да ме изгори жива.
- Кой? Торбата с лайна?
- Не... Тед. Носех шперцовете и успях да отключа навреме белезниците...
- Не разбирам за какво става дума - поклати глава Стейси. - Дай да ти помогна да станеш. Можеш ли да вървиш?
- Глезенът ми е счупен. И изгубих един пръст.
- Мамка му. Дай да те огледам.
Разбра, че Стейси я оглежда, внимателно докосва глезена, задава въпроси и проверява за рани. Почувства се утешена. Няколко секунди по-късно успя да фокусира лицето на Стейси близо до своето.