Выбрать главу

И ето я сега. На добро място, далеч от движение­то горе, при изгорялата помпена сграда, където беше паркиран снегомобилът. Някой там беше стрелял, с което предизвика лавината. От скривалището си през оптиката на мерника той беше наблюдавал трескаво­то копане и намирането на тялото. Там ставаше нещо голямо - вероятно наркотици, реши той. Това обаче нямаше нищо общо с него и колкото по-бързо убие мо­мичето и се измъкне оттук, толкова по-добре.

Затаи дъх с пръст върху списъка и се прицели в момичето. Координатният кръст се закова върху нея, пръстът му се напрегна. Най-накрая моментът настъ­пи. Ще я застреля, ще се метне на снегомобила, пар­киран зад колибата, и ще отиде да си прибере парите. Един изстрел, една жертва...

Неочаквано пушката бе ударена брутално изотзад, тя изгърмя и куршумът се заби в снега.

-      Какво, по...?! - Снайперистът се вкопчи в пуш­ката и се опита да стане, но изведнъж нещо студено и твърдо притисна силно слепоочието му. Дулото на пистолет.

-      Само да мигнеш, копеле, и ще направя снежен чо­век с мозъка ти.

Женски глас - властен и сериозен.

Една ръка се протегна и стисна пушката му за ло­жата.

-      Пусни я.

Той я пусна и жената я запрати в дълбокия сняг.

-      Хвърли на земята всички други оръжия.

Той се поколеба. Имаше пистолет и нож, ако я прину­ди да го претърси, може би ще се открие възможност...

Ударът в слепоочието му беше толкова силен, че го повали в снега. Той остана за малко замаян на дърве­ния под, като се чудеше какво прави на земята и коя е тази жена, изправена над него. Тя се наведе и грубо го опипа, измъкна пистолета и ножа и ги запрати далеч в снега. Тогава той си спомни всичко.

-      Коя... коя, по дяволите, си ти?

Отговорът беше друг болезнен удар по лицето му с дулото на оръжието. Устните му цъфнаха, а устата се напълни с кръв и счупени зъби.

-      Името ми е - каза тя отривисто - капитан Стейси Баудри от американските военновъздушни сили и аз съм най-лошото, което се е случвало в лайняния ти живот.

65

Кори Суонсън видя високата, стройна фигура на Стейси Баудри да излиза от снежната вихрушка, водейки мъж с вързани ръце и наведена рошава глава. Смътно се зачуди дали това не е сън? Разбира се, че е сън. Стейси не можеше да е тук в планината.

Когато Стейси спря пред нея, Кори успя да каже:

-      Здрасти, сън.

Стейси я изгледа потресена.

-      Мили боже, какво се е случило с теб?

Кори се опита да си спомни всичко, което се беше случило, но не успя да се съсредоточи както трябва. Колкото повече се опитваше да си спомни, толкова по-странно ѝ се виждаше всичко.

-      Истинска ли си?

-      Бъди сигурна! - Стейси се наведе, за да я огледа по-внимателно, а сините ѝ очи преливаха от загриже­ност.

-      Защо си с белезници? Косите ти са опърлени. Бо­жичко, да не си била в този пожар?

Кори се опита да разкаже.

-      Един мъж... се опита да ме убие в тунелите... оба­че гърмящите змии...

-      Да. Това е той. - Стейси бутна мъжа и той се про­сна с лице в снега пред Кори, после стъпи с ботуша си на врата му. Кори забеляза .45-калибровия пистолет в ръката на Стейси. Опита се да фокусира погледа си върху мъжа на земята, но очите ѝ сълзяха.

-      Това е типът, нает, за да те убие - продължи Стей­си. - Хванах го точно в момента, когато се готвеше да натисне спусъка. Не поиска да си каже името, затова го наричам Чувал с лайна.

-      Как? Защо...? - Всичко беше толкова объркано.

-      Виж, трябва да те закарам в болницата, а Торбата с лайна в полицията. На около половин километър при изгорялата помпена сграда стои снегомобил.

Помпената сграда.

-      Изгоряла... Той се опита да ме изгори жива.

-      Кой? Торбата с лайна?

-      Не... Тед. Носех шперцовете и успях да отключа навреме белезниците...

-      Не разбирам за какво става дума - поклати глава Стейси. - Дай да ти помогна да станеш. Можеш ли да вървиш?

-      Глезенът ми е счупен. И изгубих един пръст.

-      Мамка му. Дай да те огледам.

Разбра, че Стейси я оглежда, внимателно докосва глезена, задава въпроси и проверява за рани. Почув­ства се утешена. Няколко секунди по-късно успя да фокусира лицето на Стейси близо до своето.