- Трябва да ми кажеш - попита той - ще напишеш ли книга за Стодарт?
- Мисля, че по-скоро да. Всъщност вече започнах работа върху нов роман. Мислех да го нарека „Оплетени конци“ или може би „Знакът на четиримата“.
Уайлд сплете ръце от удоволствие.
- Скъпи приятелю, това е чудесна новина. Искрено се надявам да бъде друга история с Холмс.
Дойл го изгледа изненадан.
- Нима искаш да кажеш, че си чел „Етюд в червено“?
- Скъпо момче, не съм го чел - погълнах го. - След това бръкна в джоба на жилетката си и извади изданието на „Уорд Лок и Сие“, толкова модно с леко ориенталския си шрифт. - Дори я прегледах наново, когато чух, че ще вечеряш с нас тази вечер.
- Много си мил - каза Конан Дойл, защото не можа да измисли по-добър отговор. Беше изненадан и благодарен, че принцът на английското декадентство се е забавлявал със скромен криминален роман.
- Смятам, че с Холмс си на път да изградиш велик герой. Обаче... - И тук Уайлд замълча.
- Да? - попита Дойл.
- Онова, което смятам за най-забележителното, е правдоподобността на цялата история. Подробностите за полицейската работа и проучванията на Холмс бяха особено поучителни. В това отношение има много да се уча от теб. Нали разбираш, между мен и живота винаги има една мъгла от думи. В името на ефектната фраза изхвърлям правдоподобността през прозореца, а възможността да направя епиграма ме кара да изоставя истината. Ти нямаш този недостатък. Въпреки това... въпреки това смятам, че би могъл да направиш много повече от този твой Холмс.
- Ще ти бъда много задължен, ако обясниш - каза Дойл.
Уайлд отпи глътка вино.
- Ако иска да бъде наистина велик детектив, велика личност, трябва да бъде по-ексцентричен. Светът няма нужда от друг сержант Къф4 или инспектор Дюпен5. Не - направи така, че човешката му същност да се издигне до величието на неговото изкуство. - Той замълча за момент замислен, докато безцелно докосваше увисналата от бутониерата му орхидея. - В етюда наричаш доктор Уотсън „крайно мързелив“. По мое мнение трябва да позволиш с добродетелите на разсеяността и мързела да бъде награден твоят герой, а не неговото момче за поръчки. Също така ми се струва, че трябва да направиш Холмс по-сдържан. Не го карай „лицето му да сияе от удоволствие“, нито да „реве от смях“.
Дойл се изчерви, защото разпозна неподходящия избор на фрази.
- Трябва да го удостоиш и с някакъв порок - продължи Уайлд. - Добродетелните хора са толкова банални - направо не мога да ги понасям. - Той отново се замисли. - Дойл, не просто порок, а и някаква слабост. Нека помисля - а, да! Спомних си. - Той отвори своя екземпляр от „Етюд в червено“, прелисти бързо няколко страници, намери пасажа и започна да цитира доктор Уотсън: „... погледът му ставаше толкова унесен и празен, че ако умереният и порядъчен живот, който водеше, не свидетелстваше за противното, бих го заподозрял в пристрастяване към някакъв наркотик“6. - Той прибра книгата в джоба на жилетката си. - Ето имал си съвършената слабост на разположение, но си я изпуснал. Извади я отново наяве! Предай Холмс в лапите на някаква пристрастеност. Да речем опиум. Не, не - опиумът е толкова ужасно обичаен днес, че и низшите класи са нагазили в него. - Изведнъж Уайлд щракна с пръсти. - Сетих се! Кокаин хидрохлорид. Ето ти нов и елегантен порок - като по поръчка за теб!
- Кокаин? - повтори донякъде неуверено Дойл. Като лекар понякога предписваше на пациенти, страдащи от изтощение или депресия, седемпроцентен разтвор, но самата идея да направи Холмс наркоман му се струваше доста абсурдна. Макар да беше попитал Уайлд за мнението му, се почувства леко раздразнен, защото всъщност той го беше разкритикувал. От другата страна на масата добродушният спор между Стодарт и Гил продължаваше.
Естетът отпи още вино и тръсна косата си назад.
- А ти? - полюбопитства Дойл. - Ще напишеш ли книга за Стодарт?
- Да. И ще пристъпя към работа под твое влияние или по-скоро под влиянието на Холмс. Знаеш ли, винаги съм смятал, че няма морална или неморална книга. Книгите са написани добре или зле и това е всичко. Обаче съм завладян от идеята да напиша книга за изкуството и морала. Планирам да я нарека „Портретът на Дориан Грей“. Мисля, че ще бъде твърде призрачна история. Не точно история за призраци, а роман, в който главния герой го очаква отвратителен край. От онези истории, които хората предпочитат да четат през деня, а не вечер.