- И какво точно откри?
- Вътре има нещо за мечка стръвница.
- Мечка човекоядец? - Кори се смръщи. - Не съм сигурна...
- Ела с мен.
Блум отиде при таблото с шалтери и с един замах на дланта си ги вдигна, превръщайки архива в премигващо море от луминесцентна светлина. Кори си представи как плъховете с писъци се разбягват, докато тръбите по таваните премигваха и осветяваха пътека след пътека.
Тя последва архиваря, докато той крачеше надолу по дългите пътеки между прашните лавици и дървените шкафове с пожълтели изписани на ръка етикети. Най-накрая стигнаха в задната часг, където читателските маси бяха отрупани с картонени кутии. Три по-големи стояха една до друга. На тях имаше етикети ДБС. Блум отиде до една от кутиите, зарови вътре, извади картонена папка с връзки, издуха прахта и зарови из документите.
- Ето - вдигна той едно старо фотокопие. - Дневникът на Дойл. Разбира се, правилно би било да го наричаме Конан Дойл, но е име, с което ще си изкълчиш езика, нали? - На мъждивата светлина той запрелиства страниците и след миг започна да чете: - „Бях в Лондон по литературни въпроси. Онзи американец Стодарт се оказа отличен човек и беше поканил още двама души на вечеря: Гил, много забавен ирландски депутат, и Оскар Уайлд...“.
Направи пауза, гласът му заглъхна за минута, докато прескачаше разни пасажи, след това отново зазвуча, когато Блум намери частта, която смяташе за важна:
- „... Кулминацията на вечерта, ако мога да я нарека така, беше разказът на Уайлд за лекционната му обиколка из Америка. Макар да е трудно за вярване, прочутият защитник на естетизма е събудил голям интерес там, особено на Запад, където група недодялани миньори му устроили овация...“
Кори започна да се върти на стола. Разполагаше с твърде малко време, за да го пилее.
- Не съм сигурна, че Оскар Уайлд и Шерлок Холмс са онова, което търся - обясни учтиво тя. Обаче Блум продължи да чете, вдигнал пръст, за да привлече вниманието ѝ, а пискливият му глас заглуши възраженията ѝ.
- Към края на вечерта Уайлд, който беше погълнал голямо количество от чудесния кларет на Стодарт, ми разказа шепнешком една толкова неповторима по своя ужас и отвратителна уродливост история, че се наложи да стана от масата. В историята става дума за убийството и изяждането на единайсет миньори преди няколко години в миньорски лагер на име Роринг Форк. Както се предполага, от мечка стръвница. Подробностите са толкова гнусни, че не мога да се насиля да ги изложа на хартия по това време, но впечатлението, което разказът остави в съзнанието ми, е неизгладимо и за съжаление ще го влача до гроба.“
Той спря, за да си поеме дъх.
- Ето ти историята. Единайсет трупа на изядени от гризли. И не другаде, а в Роринг Форк.
- Роринг Форк? Имаш предвид лъскавия ски курорт в Колорадо?
- Точно него. Възниква като град на сребърната треска.
- Кога е станало?
- Уайлд е бил там през 1881 г. Значи тази история с изядените хора се е случила някъде през 70-те години на XIX век.
Момичето поклати глава.
- Как мога да превърна това в теза?
- Почти дузина скелети на изядени от мечка? Със сигурност по тях ще има отлични предсмъртни увреждания: следи от нокти и зъби, глозгане, хрускане, хапане, остъргване, разкъсване.
- Аз следвам съдебни експертизи, а не съдебна мечкология!
- Тогава трябва да знаеш от наученото, че много, ако не и всички скелетни останки от жертви на убийство показват увреждания от животни. Прегледай досиетата по този въпрос, с които разполагаме. Много е трудно да се различат оставените от животни следи от тези на убиеца. Доколкото си спомням, никой не е правил изследване на подобни предсмъртни увреждания на костите. Това би било най-оригиналният принос към науката за съдебната експертиза.
Наистина - помисли си Кори, смаяна от проницателността на Блум. - А и като си помислиш - каква оригинална тема за теза.
Блум заговори отново:
- Не се съмнявам, че поне неколцина от горките миньори са били погребани в историческото гробище на Роринг Форк.
- Е, това вече е проблем. Не мога да разкопая историческо гробище, за да търся жертвите на мечката.
На устата на Блум цъфна жълта усмивка.
- Скъпа Кори, единствената причина, за да спомена тази история, е обаятелната малка статия в „Таймс“ тази сутрин. Не си ли я чела?
- Не.
- Оригиналният Ботушен хълм2 на Роринг Форк в момента е купчина ковчези в склад за скиорско оборудване. Местят гробището заради строителни работи. - Той я погледна и ѝ намигна, а усмивката му стана още по-широка.