Спря се и се огледа. Божичко, трябваше да се изпикае в ресторанта. В този шибан град нямаше обществени тоалетни. Мамка му, а къде беше оставил колата си? Всъщност нямаше значение - не беше толкова глупав, че да тръгне да кара в това състояние. Никога в „Роринг Форк Таймс“ нямаше да се появи заглавие: „Моки Джоунс арестуван за шофиране в пияно състояние“. Извади мобилния си телефон, но той се изплъзна от гладката кожа на ръкавицата и кацна в снежна пряспа. С цветиста ругатня Моки се наведе, извади го от снега, почисти го с ръка и натисна нужния бутон за бързо набиране. Само след миг превозът му беше уреден. Мартинитата в „Брайърлис Стейкхаус“ му се бяха усладили и предвкусваше другото, което щеше да си налее вкъщи.
Застанал на бордюра, леко олюлявайки се в очакване на лимузината, Моки Джоунс забеляза нещо, което бързо се разрастваше вдясно от периферното му зрение. Нещо жълтеникаво, което блестеше неестествено. Той се обърна и видя в квартал Маунтин Лоръл на източния склон на хълма в края на града, на по-малко от половин километър, една голяма къща буквално да изригва в пламъци. Докато гледаше, дори усещаше горещината на бузата си, видя пламъците да се издигат все по-високо в небето и искрите да се изстрелват като комети в черното небе... И - о, мили боже - нима там в прозореца на втория етаж пламъците очертаваха нечий силует? Докато гледаше, прозорецът избухна и тялото изхвърча и започна да се снишава като падаща звезда, премятайки се, а грозният му писък режеше като нож вечерния въздух. Заехтя от планина на планина все едно никога нямаше да свърши дори след като горящият труп изчезна между боровете. Почти веднага или само след секунди започнаха да вият сирени; по улиците полетяха пожарни коли, патрулки и зяпачи; минути по-късно се появиха бусовете на телевизиите със сателитни антени на покривите. Най-накрая долетяха хеликоптерите, с налепени по тях зрителски телефони, които увиснаха над мястото или се носеха ниско над дърветата.
И тогава, докато ужасният писък все още отекваше в объркания му и слисан мозък, Моки Джоунс почувства нещо първо топло, а след това студено да се стича по краката му. Миг по-късно осъзна, че се е напикал.
41
Кори Суонсън вкара наетия „Експлорър“ в автомобилната алея и вдигна очи към студената, тъмна къща. Нищо не светеше, макар колата на Стейси да беше пред нея. Къде ли е? По някаква причина Кори се улови, че се тревожи за Стейси, чувстваше странна готовност да я защитава, макар да се беше надявала да стане обратното - точно Стейси да я накара да се почувства в безопасност.
Вероятно Стейси си беше легнала, макар да приличаше повече на човек, който си ляга късно и става късно. А може и някой мъж да беше дошъл да я вземе с кола и още да не се бе върнала от срещата.
Кори слезе от колата, заключи я и влезе в къщата. Кухненската лампа беше угасена - това изясни загадката: Стейси беше заспала.
Един хеликоптер прелетя ниско над къщата, после друг. Докато пътуваше насам, бе забелязала голяма хеликоптерна активност, съпровождана от далечния вой на сирени, който се носеше от града. Надяваше се да не е друга запалена къща.
Срещата ѝ с Тед не беше минала точно така, както се беше надявала. Не беше сигурна защо, но в последния момент бе отказала на предложението му да дойде и да стопли нея и студеното ѝ легло. Беше изкушена, мнооого изкушена, и още усещаше устните си да трепкат от неговите дълги целувки. Тогава защо, по дяволите, беше казала „не“?
Беше прекрасна вечер. Бяха хапнали в моден ресторант в стара каменна сграда, красиво реставрирана, уютна и романтична, със свещи на масата и приглушено осветление. Кори, която беше прегладняла, омете огромен стек по селски, леко алангле, в добавка половинка ейл, печени картофи (бяха ѝ любими), зелена салата и увенча всичко с шоколадова сладка с орехи - наистина неприлично разточителство. И говориха ли, говориха, особено за онзи задник Марпъл и за Кърмоуд. Тед беше омаян и същевременно шокиран да научи, че Кърмоуд и прословутото семейство Стафърд са роднини. Израснал в „Хайтс“, той познаваше Кърмоуд отдавна и бе започнал да я мрази, обаче да научи, че е част от безсърдечната фамилия, експлоатирала и изцедила града по време на треската за сребро, направо го разби. В замяна той също ѝ разказа интересен факт: първоначално земята, върху която бил построен „Хайтс“, била собственост на семейство Стафърд, а тяхната строителна компания още държала собствеността върху разработването на Фаза III, което щяло да започне веднага след като са готови новите СПА и клуб.