Целият град го беше видял и сега целият град беше травматизиран. И този пътен инцидент, завършил с ярост и убийство, този класически пример на прецакано положение, беше резултатът.
Мислите му неволно се върнаха към сега вече пророческите думи на Пендъргаст. Следващата къща без съмнение ще бъде не по-малко очебийна. И заключението му: За да изпрати послание.
Но какво послание?
Началник Морис отново насочи поглед към суматохата. Работещата му на празен ход патрулка, на чиято задна седалка седеше стрелецът, стоеше на място с мигащи светлини и виеща сирена - всичко това беше просто представление. Идиотите, които бягаха от града, бяха запушили двете страни на магистралата, както и аварийните ленти. А високите преспи от двете страни на пътя не позволяваха на колите да обърнат. Така се беше създало тотално задръстване. Дори началникът беше блокиран. Въпреки усилията му да не позволява на колите да прииждат и спират зад него, те го бяха направили и сега не можеше да помръдне.
Но поне бяха запушили изхода от града, така че не позволяваха на останалите коли да се присъединят към бъркотията. Слава богу, полицейското управление в Роринг Форк имаше три верижни машини като тези за обработка на пистите, които идваха насам. Докато си седеше в колата, чиито чистачки напразно се опитваха да преборят снега, чу едната да се приближава. Той веднага взе радиото и нареди на полицая в нея да дойде и да махне от тук извършителя. Гневната тълпа бе започнала да се трупа около патрулката му, крещеше срещу стрелеца, ругаеше го и отправяше заплахи, докато извършителят от своя страна крещеше срещу хората и им се подиграваше. Беше удивително: все едно се беше върнал в дните на доброволците. Наистина, лустрото на цивилизацията беше твърде тънко.
И като капак на всичко, Пендъргаст беше изчезнал, измъкна се и замина за Лондон във възможно най-лошия момент. Пожарният инспектор Чивърс сега беше в открита война с управлението, а неговите собствени инспектори бяха деморализирани, гневни и не можеха да намерят съгласие помежду си.
Пристигна втората снегоотъпкваща машина, която докара група съдебни експерти и неколцина детективи, за да документират произшествието и местопрестъплението, както и да разпитат свидетелите. Снегът беше станал по-обилен, огромните снежинки направо се изливаха от небето. Началникът слезе от патрулката и се прехвърли във верижната машина с неколцина от хората си, които трябваше да се върнат в града, за да се заемат с новия палеж. Неколцина отчаяни шофьори и спътниците им също искаха да бъдат закарани обратно в града и началникът позволи на една двойка с бебе да се качи, предизвиквайки препирня между оставените.
Докато верижното превозно средство се връщаше в града през дълбокия сняг край магистралата, началникът за хиляден път насочи мисълта си към палежите. Какво беше посланието? Дали извършителят е напълно луд? Обаче ако е така, как е възможно престъпленията му да са така добре планирани и безупречно изпълнени?
Когато влязоха в града, след хаоса на магистралата на началника направи впечатление призрачната пустота, която цареше тук. Беше се върнал обратно във времето, когато е бил на път да се превърне в град призрак. Улиците бяха украсени с коледни светлини, а витрините, пълни с блестящи и скъпи стоки, внасяха елемент от Зоната на здрача. Усещането беше като в деня след Армагедон.
Началникът се запита дали някога Роринг Форк ще бъде същият като преди.
43
По-късно този следобед на път от скиорския склад Кори реши да се отбие в града, за да се сгрее с чаша топъл шоколад и да прегледа електронната си поща. Беше тъмно, снегът валеше и тя знаеше, че трябва да се връща у дома, но не искаше да вижда тази ужасна студена къща, след като цял ден бе прекарала в мръзнене в склада. Заради това започна наум да го нарича „сибирска камера на мъченията“.
Когато паркира своя нов „Форд Експлорър“ на улицата, снегът беше понамалял. След палежа предишната вечер места за паркиране имаше в изобилие, докато преди това обикновено човек трудно намираше място. Въпреки затварянето на магистралата и летището по-рано през деня ужасно много хора бяха успели да напуснат града. Тя влезе бавно в „Озимандий“1, едно от малкото обикновени кафенета в града, с безплатен уайфай и келнери, които не те гледат отвисоко.