- В Хампстед Хийт има полицейски участък - подхвърли той.
- Така ли? - чу в отговор. - Колко души е личният състав?
- Може би дузина. Някои водят полицейски кучета.
На това не отговор не получи.
Заобиколиха Саут Медоу и навлязоха в гъстата гора около Дулинг Граунд. На север Клийфиш различи светлините на Хайгейт.
- Освен това трябва да се имат предвид пазачите на Националния тръст - добави той. - Винаги съществува вероятността някой от тях се мотае наоколо.
- Заради това предлагам фенерът да бъде добре скрит.
Намалиха ход, когато целта се появи пред очите им в края на малък хълм. Ковингтън Грейндж се издигаше в далечния край на Дулинг Граунд, заобиколена от три страни с гори. Отдясно лежаха Стоун Бридж и Уд Понд. В северната част се простираше зелена морава, която продължаваше към Кенуд Хаус. Отвъд нея се виждаше летящият по Хампстед Лейн трафик.
Пендъргаст погледна натам, след това кимна на Клийфиш и продължи напред, придържайки се към края на гората.
Самата вила беше археологическа енигма, защото нейният строител не бе успял да реши към коя школа и дори към коя ера иска да принадлежи. Ниската фасада беше наполовина от греди а ла Тюдор, но малка добавка отстрани беше в странен неоромански стил. Дългият наклонен покрив, завършващ с настръхнали стрехи, беше изпреварил Занаятчийската епоха с половин столетие. До далечния край на къщата имаше залепен парник, чиито стъкла бяха пропукани и покрити с увивни растения. Около сградата имаше ограда от телена мрежа, огъната и ръждясала, която, изглежда, беше поставена преди десетилетия, за да я обезопаси, но отдавна беше забравена.
Следвайки Пендъргаст, Клийфиш се промъкна до предната част на сградата, където тясната врата в оградата беше заключена с катинар. До нея имаше избелял от времето надпис, който предупреждаваше: „Собственост на правителството на Н.В. Влизането забранено“.
- Е, Роджър, да опитаме ли? - попита Пендъргаст толкова спокойно, сякаш канеше своя състудент да хапнат сандвичи с краставица в „Риц“.
Клийфиш се огледа неспокойно и притисна още по-близо до тялото си затъмнения фенер.
- Ами катинарът... - започна той. Докато говореше, се чу тихо щракане и катинарът се отвори в ръката на Пендъргаст.
Те минаха бързо през вратата на оградата и агентът грижливо я затвори. Облаци бяха закрили луната, но не беше много тъмно. Клийфиш зачака в предния двор, докато Пендъргаст набързо разузна обстановката. Чуваше различни звуци: далечен смях, вой на клаксони от магистралата и - може би просто си беше въобразил - биенето на собственото си сърце.
Пендъргаст се върна при него и го покани с жест да се приближат към входната врата. Тя също се предаде почти веднага, след като агентът на ФБР я докосна. Двамата влязоха, Пендъргаст затвори вратата и Клийфиш изведнъж се озова в пълен мрак. Сега долови няколко допълнителни неща: миризмата на мухъл и дървени стърготини; лекото трополене на малки крака, тихото църкане на обезпокоените гризачи.
От мрака се чу глас:
- За да улесним нашето търсене, нека преговорим отново онова, което знаем. В продължение на повече от десетилетие, приблизително от 1917 до 1929 г., Конан Дойл редовно е идвал тук като гост на Мери Уилкс, за да изучава спиритизма и да чете своите писания по въпроса на приятели единомишленици. Умира през 1930, на път за, както той сам казва, „най-голямото и славно от всички приключения“. Мери Уилкс умира през 1934 година. Нейната дъщеря, Летиша Уилкс, живее тук заедно със своята племенница и племенник от смъртта на майка си до собствената си кончина през 1980 година, когато завещава имота на правителството. Оттогава, изглежда, никой не е живял тук и имотът е останал недокоснат.
Клийфиш нямаше какво да добави, затова си замълча.
Появи се малка червена светлинка. Пендъргаст държеше фенерче с филтър. Лъчът слаба светлина се плъзна насам-натам, откривайки коридор, който водеше в удобно жилище, обзаведено около 1980 година. Купчини книги бяха скупчени безразборно покрай стената, а различни гномчета и стъклени фигурки стояха върху чифт странични маси, покрити с дебел слой прах. Краят на коридора се отваряше към кухнята: отляво и отдясно имаше врати, които водеха в салона и трапезарията. Първият етаж, изглежда, бе покрит с рошав килим в отвратително оранжево.
Пендъргаст подуши въздуха.