- Феите от Котингли - прошепна Клийфиш.
- Да - потвърди Пендъргаст. - Както добре знаеш, Конан Дойл твърдо вярвал в съществуването на феи и в истинността на подобни снимки. Дори посвещава книга на тази тема: „Идването на феите“. Йоркширските момичета Елси Райт и нейната братовчедка Франсис Грифитс заявили, че виждат феи и са ги снимали. Това са някои от техните фотографии.
Клийфиш отстъпи назад. Почувства как сърцето му започна да блъска. Вече не можеше да има никакви съмнения - това беше кабинетът на Конан Дойл тук. А семейство Уилкс го бяха опазили с грижа и любов дори когато бяха оставили другата част ог къщата да се съсипе и опропасти.
Ако изгубеният разказ можеше да бъде намерен някъде, това щеше да стане в тази стая.
С внезапен изблик на енергия Пендъргаст пристъпи напред, без да обръща внимание на страховитото скърцане на дюшемето, а лъчът на фенерчето се стрелкаше насам-натам. Упъти се към бюрото и започна да го претърсва основно, вадейки чекмеджетата, за да прегледа задната част и страните. След това се упъти към библиотеката, извади няколкото прашни тома и започна внимателно да ги прелиства, като погледна дори в гръбчетата им. После започна да сваля една по една снимките от стената и преглеждаше гърбовете им, като внимателно опипваше паспартуто за нещо, скрито под него. Подир тях се зае с гоблените, като внимателно плъзгаше пръсти по техните краища.
Когато свърши с това, спря, а сребристите му очи започнаха да обхождат помещението. Извади швейцарско ножче от джоба си, отвори го, упъти се към шезлонга и направи хирургически срез на мястото, където платът се срещаше с дървената рамка. Вмъкна в него фенерчето, след него и пръстите си, претърсвайки усърдно вътрешността, но усилията му не се увенчаха с успех. След това се зае със стените, залепил едното ухо на мазилката, докато я почукваше лекичко с кокалчетата на ръката си. По такъв начин обиколи помещението веднъж, след това още веднъж с все същата мъчителна грижливост.
Докато наблюдаваше това изчерпателно претърсване, което се провеждаше от специалист, Клийфиш почувства как отчаянието започва отново да го обзема.
Очите му попаднаха върху пода и малкия килим, който лежеше в средата му. В него имаше нещо познато. Дори много познато. И тогава съвсем неочаквано осъзна какво е то.
- Пендъргаст - подвикна той или по-скоро изграчи, защото гърлото му се беше свило.
Агентът на ФБР се обърна към него, за да го погледне.
Клийфиш посочи килима.
- „Това беше малка квадратна черга в средата на стаята върху красив старомоден паркет - цитира той - от полирани квадратни дъсчици.“
- Съжалявам, но познанията ми за „Канонът“ не са толкова подробни, колкото твоите. Откъде е това? „Мъсгрейвският ритуал“? „Вечният болен“?
Клийфиш поклати глава.
- „Второто петно“.
За миг Пендъргаст свъси чело. После очите му изведнъж заблестяха - беше разбрал.
- Възможно ли е да е толкова просто?
- Защо човек да не рециклира нещо добро?
Само след миг Пендъргаст вече беше клекнал на пода. След като бутна килима настрана, той започна да опипва с пръсти и върха на ножа дъсчиците на паркета, като натискаше тук или мушкаше внимателно там. След минута се чу скърцането на дълга скрита панта и една от дъсчиците подскочи нагоре, разкривайки малък черен отвор.
Пендъргаст внимателно бръкна в дупката. Клийфиш гледаше и затаи дъх, докато агентът вадеше ръката си. Когато дланта се показа, стискаше купчина навити листове хартия, формат 300 х 200 мм, известен като „шутовска шапка“, чупливи, прашни и пожълтели с годините, захванати с лента, която се разпадна в ръцете му. Той внимателно разви рулото и предпазливо бръсна прахта от най-горния лист.
Двамата мъже клекнаха около купчината и Пендъргаст насочи фенерчето към думите, изписани ръкописно в средата на страницата:
Приключението в Аспърн Хол
Нямаше нужда от думи. Пендъргаст бързо и тихо затвори малката падаща врата и с крак върна килима на мястото му. След това двамата напуснаха помещението и се насочиха към стълбите.
Изведнъж се чу ужасяващ трясък. Огромна прашна вълна се вдигна, за да обгърне Клийфиш, изгаси фенера му и потопи коридора в мрак. Той замаха с ръце, за да разсее праха, кашляйки и плюейки. Когато зрението му се проясни, видя Пендъргаст или по-скоро главата и протегнатите му ръце на равнището на своите крака. Подът под него беше поддал и той бе успял да се спаси от пропадане в последния миг.