- Ръкописът, човече! - задъхано каза Пендъргаст, напрегнат от усилието да се държи. - Вземи го!
Клийфиш клекна и внимателно измъкна листовете от ръката му. След като ги пъхна в джоба на широкото си палто, хвана Пендъргаст за яката и с голямо усилие успя да го издърпа на площадката на втория етаж. Пендъргаст успокои дишането си, изправи се и с недоволна гримаса на лицето заотупва прахта от себе си. Двамата заобиколиха дупката и тъкмо започнаха да слизат предпазливо по стълбите, когато завален глас възкликна отвън:
- Я, кои са тия?
Двамата замръзнаха на място.
- Пазачът! - прошепна Клийфиш.
Пендъргаст махна на състудента си да затъмни фенера. После вдигна фенерчето до лицето си, постави пръст на устните си и после посочи към входната врата.
Двамата се запромъкваха към нея със скоростта на охлюв.
- Кой е там? - чу се отново гласът. Пендъргаст тихо извади голям пистолет от сакото си и го обърна с ръкохватката напред.
- Какво правиш? - попита Клийфиш тревожно и хвана агента за ръката.
- Мъжът е пиян - прошепна в отговор агентът. - Ще мога да го... ъъъ... обезвредя без много шум.
- Насилие? - възкликна Клийфиш. - Божичко, не и срещу служител на Нейно кралско величество!
- Ти какво предлагаш?
- Да си плюем на петите.
- Да си плюем на петите?
- Ти сам каза, че мъжът е пиян. Ще изскочим и през вратата в оградата право на юг към гората.
По лицето на Пендъргаст беше изписано неверие, но въпреки това той прибра пистолета. Тръгна напред по килима до входната врата, открехна я и погледна навън. Тъй като не чу нищо, махна на Клийфиш да го последва и тръгна по тясната пътека към телената мрежа. Точно когато отвори вратата, луната изскочи иззад облаците и от близкия храсталак се чу триумфален вик:
- Ей, вие! Нито крачка повече!
Пендъргаст изскочи през вратата и се понесе с висока скорост, следван по петите от Клийфиш. Чу се оглушителният трясък на ловна пушка, но двамата не намалиха скоростта на спринта си.
- Улучил те е! - задъхано изстреля Клийфиш, защото докато се опитваше да следва другаря си, видя как при всяка негова крачка, от рамото му бликва тъмночервена течност.
- Предполагам няколко повърхностни сачми. Няма страшно. Когато се върнем в „Конот“, ще ги извадя с пинсета. Как е ръкописът? Някакви повреди?
- Нищо му няма. Всичко е наред.
Клийфиш не беше тичал така от ученическите си години. Въпреки това мисълта за пияния пазач и неговата пушка вля енергия в краката му и той продължи да следва Пендъргаст покрай Спрингетс Уд до Вейл ъв Хелт, а оттам - слава богу! - до Ийст Хийт Роуд, после такси и на свобода!
1 Британски писател и специалист по Шекспир. - Б. пp.
2 Страницата с голо момиче. - Б. пр.
3 Разделители на прозорци. - Б.пр.
45
Когато Кори се събуди в стаята си в хотел „Себастиан“ след нощ, прекарана в неспокойни, накъсани кошмари, все още валеше сняг. Тя стана и погледна през прозореца. Градът лежеше под бяла покривка и снегорините работеха извънредно, като с бръмчене стържеха централните улици. В работата участваха и челни товарачи и самосвали, които извозваха купчините сняг навън от града.
Тя погледна часовника си: вече беше осем.
Предишната вечер беше ужасна. Полицаите дойдоха веднага - това трябваше да им се признае. Водеше ги лично началникът. Отнесоха трупа на Джек, бележката, задаваха въпроси и събираха доказателства. Обещаха, че ще разследват случилото се. Проблемът беше, че бяха претоварени със серийния подпалвач. Началникът имаше вид на човек пред нервен срив, а хората му бяха толкова недоспали, че лесно можеха да се включат в миманса на някой филм за зомбита. Нямаше как да проведат изчерпателно разследване на случилото се, нито пък на стрелбата по колата, чиято мишена беше Кори - в това вече не можеше да има никакво съмнение.
Затова тя се беше върнала в града, за да наеме стая в хотел „Себастиан“. Вече беше от три седмици в Роринг Форк, включително времето, прекарано в затвора, и издухваше четирите си хиляди долара с потискаща бързина. Престоят в „Себастиан“ щеше да глътне по-голямата част от парите, които ѝ бяха останали, но беше толкова уплашена от убийството на кучето, че просто нямаше как да прекара нощта в къщата. Не, никога повече!
Беше се обадила на Стейси, за да ѝ разкаже какво се е случило и да я предупреди, че е твърде опасно да се върне в къщата на Файн. Стейси ѝ отговори, че ще се погрижи да прекара нощта в града. Кори имаше неприятното чувство, че ще преспи в апартамента на Тед, но въпреки това се уговориха да се видят сутринта в девет в хотела за закуска. След час. Среща, която не очакваше с нетърпение.