В добавка на всички нейни неприятности се оказа, че полицията се е свързала със собственика на къщата, който се обади на Кори по мобилния телефон и я събуди в шест. С писъци и викове обяви, че тя е виновна за всичко, че е нарушила всички поставени ѝ условия, като е включила отоплението и е пуснала бездомници. Разгорещявайки се все повече, я нарече престъпница, наркоманка и я заплаши, че ще ги съди с нейната приятелка лесбийка, ако стъпят отново в къщата.
Кори го остави да си излее гнева, после си върна на копелето, като му обясни какво отвратително същество е и че се надява жена му да го обере до шушка. Предположи и че за несполуката на брака му вероятно е виновен малкият му пенис. Файн направо се беше задавил от ярост, което достави удоволствието на Кори да затвори, преди той отново да започне да бълва ругатни и заплахи. Разбира се, удоволствието се оказа краткотрайно, когато се замисли над проблема къде ще отседне. Не можеше да се върне обратно в Базалт заради затворения път, а още една нощ в „Себастиан“ или който и да е друг хотел в града, щеше да я докара до фалит. Какво да прави?
Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че няма да замине от Роринг Форк. Страхуваше ли се от копелетата, които бяха стреляли по нея и убили кучето ѝ? Разбира се. Обаче никой нямаше да успее да я прогони от града. Как би могла да се понася, ако позволи това? И каква полицайка ще бъде, ако отстъпи пред тези заплахи. Не, по един или друг начин щеше да остане тук и да помогне в залавянето на отговорните.
Когато Кори влезе, Стейси Баудри беше в ресторанта и пред нея вече стоеше голяма чаша кафе. Капитанът изглеждаше ужасно: с тъмни кръгове под очите, а кестенявата ѝ коса беше несресана. Кори седна и отвори менюто: три долара за портокалов сок, десет за яйца с бекон, осемнайсет за яйца по бенедиктински. Затвори менюто: не можеше да си позволи дори едно кафе. Когато келнерката дойде, помоли за чаша чешмяна вода. Стейси си поръча белгийски вафли с двойна порция бекои и пържено яйце. После бутна чашата с кафе към Кори и я покани да я вземе.
След като изръмжа нещо в благодарност, Кори я прие, отпи малко, после удари голяма глътка. Боже, не можеше без кофеин. След това допи чашата и я бутна настрана. Не знаеше откъде да започне.
За неин късмет Стейси взе инициативата.
- Кори, трябва да поговорим. За копелето, което те заплашва със смърт.
Добре, щом искаш да започнем оттук - прекрасно.
- Потресена съм от онова, което са сторили на Джек.
Стейси сложи ръката си върху нейната.
- Затова на станалото трябва да се гледа сериозно. Хората, които са направили това, са лоши, много лоши. И въобще не се шегуват. Гледат на теб като на голяма заплаха. Имаш ли представа защо?
- Мога само да предполагам, че по време на изследванията си съм разръчкала гнездо с оси. Стигнала съм до нещо, което някой иска да остане скрито. Ще ми се да знаех какво.
- Може би са асоциацията „Хайтс“ и онази кучка Кърмоуд - подхвърли Стейси. - Тя има вид на човек, способен на всичко.
- Не мисля. Всичко с тях се уреди: новото място за гробището беше одобрено, търсят възможните наследници, за да получат разрешение, и най-важното - ти вече не настояваш твоят прародител да бъде погребан в стария си гроб на Ботушения хълм.
- Смяташ, че е подпалвачът?
- Не, защото начинът на действие въобще не е като неговия. Най-важното за мен е да разбера каква информация имам или съм открила и тогава може би ще успея да установя тяхната самоличност. Не смятам, че наистина ще ме убият - ако искаха, вече да го бяха направили.
- Кори, не бъди наивна. Всеки, който обезглави куче, е напълно способен да убие човек. Вече няма да се отделям от теб. Нито аз, нито... - тя се потупа по мястото, където беше кобурът с пистолета.
Кори отмести поглед.
- Какво има? - попита Стейси, гледайки я неспокойно.
Кори реши, че няма причина да си мълчи.
- Видях те снощи с Тед. Най-малкото можеше да ми кажеш, че ще излизаш с него. Приятелите не постъпват така. - После се облегна на стола.
Стейси направи същото. На лицето ѝ се появи неразгадаемо изражение.
- Да излизам с него?
- Ами да.
- Да излизам с него? Мили боже, как по дяволите можа да си го помислиш? - повиши тон Стейси.